Решение № 14842 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2011 г.

Решение № 14842 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Димитър Георгиев Игнатов от гр. Дупница, против решение № 14/19.01.2011 г. на КАС (Кюстендилски административен съд) постановено по адм. дело № 374/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна подадената от него жалба срещу Заповед № РД-07-199/28.10.2010 г. на Кмета на Община Бобошево. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ползва имота повече от 17 години, а от издадената заповед е разбрал за наличието на документ за собственост на името на Димитър Йорданов Апостолов, който е получил имота по силата на сделка, сключена с неговия брат Йордан Георгиев Владимиров, а последния от своя страна се е снабдил с констативен нотариален акт по давност и наследство за имота, за което жалбоподателят е завел гражданско дело в Дупнишки районен съд за отмяна на нотариалния акт. Според жалбоподателя не са безспорно установени предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и заповедта на кмета е незаконосъобразна. Предвид изложеното моли съдебното решение да бъде отменено изцяло, както и заповедта на Кмета на Община Бобошево. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея подробни съображения. Ответникът - Кмета на Община Бобошево не заявява становище. Заинтересованите страни Димитър Йорданов Апостолов и Йордан Георгиев Владимиров съшо не вземат отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания административен акт - заповед от 28.10.2010 г. на кмета на община Бобошево за освобождаване на незаконно завзет имот, е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. В хода на съдебния процес е било установено, че жалбоподателят е представил достоверен документ за собственост на имота, заради чието владеене е била издадена оспорената заповед. Основателно е становището на съда, че в настоящото производство се преценява единствено валидността и законосъобразността на издадения административен акт. Спорът за материалното право е извън обсега на административния процес и следва да се реши по общия гражданско-правен ред. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неснователна. С решение № 14 от 19.01.2011 г. по административно дело № 374/2010 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Димитър Георгиев Игнатов от гр. Дупница, ул. "Прогона" № 32 А, ЕГН..., срещу Заповед № РД-07-199/28.10.2010 г. на Кмета на Община Бобошево. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - при наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на Община Бобошево, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Установил е от събраните по делото доказателства, че Димитър Йорданов Апостолов е собственик на процесния имот с № 094004, който му е продаден от Йордан Георгиев Владимиров - един от наследниците на Георги Владимиров Станоев, на които са възстановени имоти, като процесния е един от тях съгласно Решение № У 299/26.03.1999 г. на ПК гр. Бобошево. Съдът е счел, че твърдението на жалбоподателя Игнатов в подадената жалба, че в продължение на 17 години само той е ползвал имота като един от наследниците на Георги Владимиров Станоев, сочи на спор за материално право между Апостолов и Игнатов и доказателство за това е представеното съдебно удостоверение от ДРС за заведено гр. дело от страна на Димитър Георгиев Игнатов против Йордан Георгиев Владимиров, с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК. В тази връзка съдът е посочил, че в съдебно-административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ съдът не компетентен да разрешава спорове за собственост, които се разрешават по общия исков ред, а освен това не могат да се оспорват и влезлите в сила административни актове. При безспорния факт, че Димитър Георгиев Игнатов ползва процесния имот при вписано и представено по делото доказателство за изпълняемо право на собственост /нотариален акт/ на Димитър Йорданов Апостолов, съдът е счел, че административният орган правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаването на оспорената заповед и е приложил правилно закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Административен съд - Кюстендил заповед № РД-07-199 от 28.10.2010 г., Кметът на Община Бобошево е наредил в 14-дневен срок от получаването, Димитър Георгиев Игнатов да освободи незаконно завзетия имот № 094004 - собственост на Димитър Йорданов Апостолов. Заповедта е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно първото изречение на тази разпоредба, "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им". От този текст следва извода, че за да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи наличието на няколко условия, които са кумулативни, а не алтернативни: направено искане до компетентния административен орган от собственик (или от ползвател на правно основание след допълнението в ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.), ползване на земеделски имот с възстановено право на собственост от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай от данните по адм. дело № 374/2010 г. се установява, че Димитър Йорданов Апостолов се легитимира като собственик на имот № 094004 с нотариален акт за покупко-продажба № 74, том II, рег. № 3244, дело № 256/2009 г. и е подал заявление до Кмета на Община Бобошево за неговото изземване. Този имот е възстановен по реда на земеделската реституция на наследниците на Георги Владимиров Станоев съгласно т. 4 от решение № У299 от 26.03.1999 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево. Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници, и Димитър Георгиев Игнатов и Йордан Георгиев Владимиров са наследници на Георги Владимиров Станоев като синове от различни бракове. Фактът по какъв начин само единият наследник - Йордан Георгиев Владимиров се снабдил с констативен нотариален акт и впоследствие продал имота на Димитър Йорданов Апостолов, е ирелевантен за настоящото производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Не е спорно обстоятелството, а напротив, то се признава и от самия жалбоподател Димитър Георгиев Игнатов, че ползва имота от 17 години, но това ползване при наличието на нотариален акт, се явява без правно основание. Обжалваното пред ВАС съдебно решение на Административен съд - Кюстендил е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,