Решение № 7186 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16339/2010 г.

Решение № 7186 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16339/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Абдулкерим Джафар Адаб, гражданин на Ирак, против решение № 529 от 07.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците при МС, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Абдулкерим Джафар Адаб, гражданин на Ирак, роден на 19.03.1970 г. в гр. Алшатра, окръг Дикар, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин - шиит, женен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 13.07.2010 г. и на 08.09.2010 г. Установено е, че Абдулкерим Джафар Адаб е напуснал нелегално Ирак. С помощта на трафикант е влязъл на територията на Турция и оттам в Р България. Заловен е на българо-турската граница от българските гранични власти. Чужденецът мотивира молбата си за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с общата неспокойна обстановка в Ирак. Твърди, че е бил нападнат от неизвестни лица, тъй като по професия бил бръснар. Тази професия била забранена от религията му. Не можел да се премести в друга част на Ирак, тъй като забраната действала на територията на цял Ирак. Въз основа на фактите от изложената от Абдулкерим Джафар Адаб бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - с. Баня с рег. № УП-4388/17.09.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ, както и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на 29 април 2004 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Абдулкерим Джафар Адаб статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с него интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход е неспокойната обстановка в Ирак. Инцидентът, за който разказва жалбоподателят (нанесения му побой) е по-скоро такъв с криминален характер, а не е терористичен акт насочен срещу личността на чуждестранния гражданин. Абдулкерим Джафар Адаб не е политически, религиозно или по друг начин обвързан с никоя обществена или политическа група. Това обстоятелство, както и фактът, че кандидатът в административното производство е давал противоречиви данни, навежда на извода, че същия не отговаря на критериите за бежанец, дадени в чл. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер и затова изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка на ДАБ се установява, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Постигнат е значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските органи за сигурност, значително нараства техния числен състав и капацитет. Намален е броят на актовете на насилие и терор и е снизен общият градус на напрежение в сферата на сигурността. Цялата оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие. За него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. В настоящото производство съдът съобразява служебно известният Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,