Решение № 10319 от 15.11.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение15.11.2022 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 380 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 256/2021г. на Административен съд - Благоевград, в частта му, с която е отменена заповед РД-09-155/23.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите в частта й, с която са изключени от одобрения специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. парцели с идентификатори БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Хаджиеви - Стойчевски ООД със седалище гр. Петрич срещу заповед РД-09-155/23.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите в частта й, с която са изключени от одобрения специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. парцели с идентификатори БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 380 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 256/2021г. на Административен съд - Благоевград, в останалата му част.
ОСЪЖДА Хаджиеви - Стойчевски ООД, [ЕИК], представлявано от В. Стойчевски да заплати на Министерството на земеделието, сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител, срещу решение 380 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 256/2021г. на Административен съд - Благоевград, в частта му, с което е отменена заповед РД-09-155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. са останали БЗС 72744-319-1 с площ 1.17 ха, БЗС 72744-319-2 с площ 0.34 ха, БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха, находящи се в землището на [населено място], община Петрич и преписката е върната в тази част за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и че същото не е съобразено с доказателствата по делото както и с нормативните изисквания и изготвените по делото експертизи. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Хаджиеви - Стойчевски ООД, чрез адв. Йовчев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, респективно обжалваното решение за правилно и съобразено с целта на закона, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на подадената жалба. Намира, че решението в частта му, с което е отменена заповедта за парцели БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха. е неправилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения: Производството пред АС - Благоевград е образувано по оспорване от Хаджиеви - Стойчевски ООД против заповед РД-09-155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. са останали БЗС 72744-319-1 с площ 1.17 ха, БЗС 72744-319-2 с площ 0.34 ха, БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха, заявени от Хаджиеви - Стойчевски ООД за подпомагане като постоянно затревени и поддържани в състояние, годно за паша или косене. За да се произнесе по спора и отмени заповедта в оспорената й част, АС - Благоевград е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по аргумент от чл.33а, ал.2 ЗПЗП, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По отношение на парцели БЗС 72744-319-1 с площ 1.17 ха, БЗС 72744-319-2 с площ 0.34 ха, съдът е установил, че в съставения протокол за извършена теренна проверка не са посочени причините за изключването им от ССПДП, напротив в съдържанието на същия е прието, че цялата площ на физическия блок е допустима за подпомагане, като същевременно е посочено, че площта е неизползвана/пустееща земя, които констатации са вътрешно противоречиви. На следващо място позовавайки се на приетото по делото заключение на вещото лице, съдът е изградил извод, че площите са допустими за паша на животни по чл.8, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. и поради отстъствието на доказани основания по чл.10 от Наредба 2/2005г. за определяне на парцелите като трайно/временно неподходящи за подпомагане, оспорената заповед по отношение на тези парцели е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. По отношение на останалите два парцела, а именно БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха., съдът е приел, че същите са засадени с дървесна култура бяла топола. Предвид протокол 1/ФБЛ 72744 - 320/02.12.2020г., площите са недопустими за подпомагане, поради несъответствие с изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Съдът е приел, че цитираната норма не определя кои площи са подходящи/неподходящи за подпомагане, а само посочва площите с дървесни култури, които са с кратък цикъл на ротация. Посочил е, че в приложимата разпоредба на чл.4 от Наредба 2 от 26.03.2018г. са посочени допустимите за подпомагане земеделски площи, а именно: 1. които се поддържат в състояние, годно за производство и трябва да отговарят на изискванията на чл.5, 6 и 9 и 2. се използват за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 7 - 9. Според съдът при извършената теренна проверка не е установено площите на посочените парцели да не са поддържани в състояние годно за производство или да да използвани за производство, което не отговаря на изискванията на Наредбата. На следващо място е прието, че на осн. чл.10, ал.1, т.3 от Наредба 2/2018г. трайно неподходящи за подпомагане са земеделски площи, заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация, извън изброените в Приложение 1 на Наредба 3/2015г., в което тополите - черни и бели са определени като дървесни култури с кратък цикъл на ротация, поради което площите заети от тополи не могат да бъдат определени като трайно неподходящи за подпомагане. Решението в частта му, с което е отменена заповедта по отношение на парцели БЗС 72744-319-1 с площ 1.17 ха, БЗС 72744-319-2 с площ 0.34 ха, е правилно. Правилни са изводите на съда, че в самия протокол за извършена теренна проверка 1/20.09.2020г. е отразено, че цялата заявена площ за физически блок 72744 -319 е допустима за подпомагане, като двата парцела от този физически блок са заявени за подпомагане като пасища и мери и при теренната проверка е установено, че на място съществуват пасища и мери. Тези констатации се потвърждават и от приетото заключение по изготвената СТЕ, неоспорено от страните, видно от което на място съществуват пасища и мери, има пътища, които обаче не се включват в площта на двата заявени парцела, поради което процесните парцели са допустими за подпомагане. След оглед на място, направени фотоснимки и GPS позициониране на място с отразени координати на ФБЛ 72744 -319 , вещото лице е установило, че площта е допустима за подпомагане с култура - пасища и мери за паша на животни, както и че процесните имоти са били допустими за подпомагане и са подпомагани и през 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. и не е налице разлика в специализирания слой ПДП за съответните кампании 2016 -2019г. и за процесната 2020г. Като е приел, че площите са допустими за паша за животни по чл.8, ал.1 ,т.1 и ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. и не са налице основанията по чл.10 от Наредба 2/2005г. за определяне на парцелите като трайно/временно неподходящи за подпомагане, съдът правилно е отменил оспорената заповед в частта за парцели БЗС 72744-319-1 с площ 1.17 ха, БЗС 72744-319-2 с площ 0.34 ха и не са налице касационни основания за отмяна на решението в посочената част. По отношение на парцели с идентификатори БЗС 72744-320-3 с площ 3.43 ха и БЗС 72744-320-6 с площ 2.21 ха., решението е неправилно, а крайните изводи за на съда за допустимост подпомагане, противоречат на материалния закон. Не е спорно по делото и от представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетото по делото заключение на вещо лице, лесовъд от изготвената СТЕ се установява, че процесните парцели са заети с трайни насаждения "бяла топола", като възрастта на тези дървесни култури е 14 - 15 години. Съгласно чл. 4, пар. 1, б. д от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета /Регламента/, понятието земеделска площ означава площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения. По силата чл.4, пар.1, б"ж" от Регламента трайни насъждения са култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които заемат земята в продължение на пет или повече години и дават реколта многократно, включително разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Следва да се посочи, че дървесни култури с кратък цикъл на ротация означава площите, засадени с дървесни видове с код по КН 0602 90 41, определени от държавите членки, които се състоят от дървесни многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки и с максимален цикъл на реколтиране, определян от държавите членки. В тази връзка е и посоченото в чл. 4, пар. 2, б. в от Регламента, което гласи, че държавите членки определят дървесните видове, които могат да бъдат включени в категорията на дървесните култури с кратък цикъл на ротация съгласно пар. 1, б. к на същия. Тези изисквания на Регламента са залегнали в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, който регламентира кои са площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, а именно тези засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в приложение 1 към същия член. Според цитираното приложение дървесният вид бяла топола е с максимален цикъл на реколтиране 6 години. В настоящия случай, видно от изготвената в производството СТЕ, възрастта на тополите, засадени в процесните парцели е 14-15 години, респективно посочената възраст надвишава значително максималния цикъл на реколтиране на дадената дървесна култура. Ето защо следва да се приеме, че площите на двата парцела не отговарят на изискванията на Регламента за допустимост и не могат да бъдат отнесени към категорията "трайни насаждения" - дървесни видове с кратък цикъл на ротация и "земеделска площ", поради което не подлежат на подпомагане като такава площ. Като е стигнал до противоположни изводи, съдът е постановил неправилно решение, относно тези два парцела, в противоречие на материалния закон, което подлежи на отмяна, а жалбата срещу заповедта в тази част, следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав следва да присъди разноски за юрисконсулстко възнаграждение в полза на касатора в размер на 100 /сто/ лева, съобразно уважената част от жалбата. На ответника в производството не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,