Решение № 13609 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2020 г.

Решение № 13609 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Чилингирова от [населено място] срещу решение № 7865/12.12.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 7526/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Накратко възраженията на касатора могат да бъдат изведени в следните няколко пункта: 1. Служителите на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ ЕАД) нямали правомощия да извършват проверки на място в жилищата на заявителите в процедура по издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на територията на Столична община. 2. Извършената такава проверка на адреса по заявлението на г-жа Чилингирова с вх. № ВС112425/31.05.2019 година в [населено място], била освен при липса на правно основание в Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община, и в нарушение на правилата за правна сигурност, доколкото служителката Б. Недкова без да се легитимира влязла в жилището й, апартамент №[номер], на [улица], огледала антрето и напуснала без да състави констативен протокол за проверката на място и да отрази констатациите по проверката, както и след като отказала оглед на другите помещения, които жалбоподателката ползва. Първоинстанционният съд неправилно обосновал валидност на изводите от тази нерегламентирана проверка, както и неправилно кредитирал показанията на проверяващата служителката, а без основание игнорирал тези на свидетелите Г. Георгиев и Ц. Маринов, които били напълно обективни и незаинтересовани по делото. 3. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за спазване на формата на обжалвания отказ, обективиран в писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД. Последното не съдържало белезите на административен акт, съгласно изискванията на закона и без правно и фактическо основание засягало права и интереси на жалбоподателката. 4. Оспорват се изцяло като неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно предназначението и употребата на помещението, което Чилингирова ползвала под наем на посочения адрес. Твърди, че липсва законова забрана един адрес да представлява едновременно седалище и адрес на управление на фирмата и неин постоянен адрес по лична карта. Основното предназначение на помещението било жилищно, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (в чл. 40 от ЗУТ) и съгласно представения нотариален акт за собственост. 5. Оспорва като ирелевантен спрямо настоящото производство факта на съсобственост върху други жилищни помещения на територията на гр. София. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Ответникът, изпълнителният директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Чилингирова от [населено място] срещу писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът релевира общо възражение на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, което предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК се явява неоснователно като общо формулирано. Твърдените пороци за некредитиране на показания на свидетели, за липса на обоснованост на правните изводи се отнасят до обосноваността и съответствието на решението с материалния закон. Досежно твърдените пороци са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, касационната инстанция намира същите за основателни, при следните изводи от правна страна: В. Чилингирова от [населено място] обжалва пред АССГ писмо изх. № 1561/19.06.2019 година на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по заявление с вх. № ВС112425/31.05.2019 година. Видно от съдържанието на това писмо, на адреса по заявлението на г-жа Чилингирова, а именно – [населено място], [улица], ап. [номер] е извършена допълнителна проверка от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, който е установил, че същият не е обособен като жилищен и не се използва за жилищни нужди. Пространството в имота било организирано по начин, обезпечаващ дейността на правна къща "АВА МЕНИДЖМЪНТ" ООД. Поради което и на основание чл. 72 от НОДТСО, г-жа Чилингирова се информирала за това, че не може да й бъде издаден стикер за локално платено паркиране. Правилни са изводите на АССГ, че производството, финализиращият акт по което се оспорва, представлява процедура по издаване на винетен стикер за локално паркиране на територията на Столична община. Последната е регламентирана в раздел 2. 3. на Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община (Наредбата). Съгласно този раздел на Наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства /ППС/.