Решение № 12058 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2010 г.

Решение № 12058 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, против решение № 613 от 19.03.2010 г., постановено по административно дело № 2856 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение № 54/25.07.2008 г. г. на директора на ТП на НОИ - Варна, изменящо разпореждане № 4910121109 по протокол № 17/1.04.2008 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО гр. Варна в частта относно зачетена категория и продължителност на осигурителен стаж, и е постановено изпращане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът Васил Митев Василев от гр. Варна в писмено становище оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените в настоящата инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, от АПК. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 54/25.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е изменено разпореждане № 4910121109 по протокол № 17/1.04.2008 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО гр. Варна само в частта относно зачетена категория и продължителност на осигурителен стаж. С разпореждане № 4910142209/01.04.2008 г. е отказано на Василев отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО, тъй като не набира изискуемия минимум от 15 години осигурителен стаж по условията на втора категория труд. Първичният административен акт е потвърден по своя резултат досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Васил Митев Василев при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Отказът да признаят осигурителния стаж за времето от 12.12.1970 г. до 31.01.1972 г. и от 1.01.1973 г. до 31.12.1973 г. по условията на втора категория труд пенсионните органи са обосновали с липсата на данни в разплащателните ведомости за тонажа на управлявания от Васил Василев автомобил. Посочили са също, че за периодите 1.02.1972 г. - 31.12.1972 г. и 1.01.1974 г. - 23.03.1976 г. не е зачетен осигурителен стаж (изключение м. януари 1975 г. и периода 02.1975 г. - 04.1976 г.) на заявителя, тъй като името му не фигурира в разплащателните ведомости. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, след изслушване заключение по назначената тричленна съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е приел за установено, че осигурителният стаж на касационния ответник от II категория е 17 г., 11 м. и 21 дни. Съдът е приел за установено също, че за периода 12.12.1970 г. до 23.03.1976 г. Васил Митев Василев е бил на длъжност "шофьор на ЗИЛ" в отрасъл "селско стопанство" и е превозвал селскостопанска продукция. Административните актове, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО на Василев са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като се е произнесъл в същия смисъл, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Първоинстанционният съд е съобразил изводите си с разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., съгласно която е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се зачита от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции съдът правилно е приел, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи селскостопанската продукция. Изводът, до който е достигнал съдът е правилен и се подкрепя от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на делото претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направени съдебни разноски за настоящата инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500 лева - направени съдебни разноски- за адвокатство възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,