Решение № 11859 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , чрез юрк. М. Роева, против решение 1678/14.03.2024 г., постановено по адм. дело 10673/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на съдебното решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения в хода на административното производство за противоречащи на събраните доказателства по делото и изискванията на правната уредба. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, а при условията на евентуалност счита, че делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Болан България ЕООД, в несъстоятелност, чрез адв. А. Драганова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба поради отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение 32-514370/14.08.2023 г. към декларация за временно складиране (ДВС) 22BG002002074790U1/11.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което е решено отнемане в полза на държавата и е постановена продажба на стоката калъфки за възглавници , 722 колета, 5 920,40 кг. бруто тегло, с получател Болан България ЕООД. От фактическа страна по делото е прието, че получател на процесната стока е ТЕУ България ООД. Поради неизвършване на митнически формалности за поставяне под митнически режим или реекспорт, до дружеството е отправена покана по чл. 149 от Регламент (ЕС) 952/2013. В отговор от негова страна е представена търговска фактура, издадена към Болан България ЕООД. Извършените действия от митническата администрация с цел установяване на контакт с последното, както и поканите до солидарните длъжници Транстерра Лоджистикс ООД и Пристанище Варна ЕАД, са описани подробно в констативната част на съдебното решение. Въз основа на изготвено становище рег. 32-183705/16.05.20232 г. до директора на ТД Митница Варна е предложено извършване на преценка за възможностите за отнемане и продажба или унищожаване на стоките. След физическа проверка и преглед на наличната информация, Комисията за първоначален оглед на стоки и възможностите за реализацията им е достигнала до заключението, че стоките имат търговска стойност и от продажбата им могат да бъдат реализирани приходи, както и че разходите в тази насока биха били съизмерими с тяхната стойност. С писмо от 06.07.2023 г. директорът на ТД Митница Варна е уведомил Болан България ЕООД, Транстерра Лоджистикс ООД и Пристанище Варна ЕАД за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Същото е получено от адресатите на 07.07.2023 г. От правна страна първоинстанционният съд е обосновал заключение за основателност на жалбата. Приел е, че процесният административен акт е издаден компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, в границите на неговата териториална и материална компетентност. С оглед на изяснената фактическа обстановка в случая не е спорно, че за връчване на съобщението по по чл. 149 от Регламент (ЕС) 952/2013 от митническите органи е открита процедура по чл. 18а, ал. 9 АПК. След получаване на доклад от 10.02.2023 г. относно посещение на адрес в гр. София, [улица], [адрес], незаконосъобразно е преминато към процедурата по чл. 18а, ал. 10 АПК, без да са изпълнени всички предвидени действия. В тази насока е уточнил, че не може да се направи обоснован извод за отказ на служителят на рецепцията да приеме съобщението, адресирано до Болан България ЕООД. Освен това по делото не се съдържат данни за залепване на уведомлението на вратата на офиса или на пощенската кутия, а ако до тях не им е осигурен достъп на входната врата на сградата или на видно място около нея чл. 18а, ал. 9, пр. 3 АПК. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съответстващ на изяснената фактическа обстановка и съвкупната оценка на доказателствата по делото. Оплакванията на касатора не се установяват при проверката на доказателствения материал по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че противно на приетото от съда, по делото не се установява правата на жалбоподателя да са засегнати и не са налице процесуални нарушения, опорочаващи административната процедура по издаване на обжалвания акт. Не могат да бъдат възприети доводите, че спорът в случая се свежда до преценката за редовно връчване на писмо рег. 32-464959/06.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна за предоставяне на 30-дневен срок за изразяване на становище на основание чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013, както и писмо рег. 32-514456/14.08.2023 г., с което обжалваното решение 32-514370/14.08.2023 г. е изпратено до Болан България ЕООД, в несъстоятелност. Касационните твърдения са бланкетни и не налагат промяна в крайните изводи по същество. Правило първоинстанционният съд отбелязва, че доказателствата по административната преписка не свидетелстват за изчерпване на реда по чл. 18а, ал. 9 АПК. В допълнение към отменителните мотиви в тази насока, от приложеното съобщение/уведомление по чл. 18а, ал. 9 АПК (изх. 32-5820 на ТД Митница Варна, л. 58 от делото) е видно пълното отсъствие на реквизитите във връзка със задължението да се премине към залепването му на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп на входната врата или на видно място около нея. От страна на касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, които да опровергаят посочените несъответствия от административния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, наведени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяната на процесното решение 32-514370/14.08.2023 г. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация има право на разноски за настоящата съдебна инстанция. Съгласно представения договор 012182 за правна защита и съдействие от 07.10.2024 г., дължимото възнаграждение в размер на 800 лв. (без ДДС) е платимо по банкова сметка. Поради непредставяне на доказателства за извършено плащане, разноски не следва да бъдат присъждани с решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,