Решение № 13645 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Анталекс Трейд ЕООД срещу решение 5966/22.05.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 9557 по описа за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22220420008411-091-001/18.05.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Значителна част от жалбата съдържа доводи срещу РА. От систематичното им място като касационни оплаквания могат да се определят само тези за противоречащ на материалния закон отказ на съда при решаване на спора за съществуването и размера на установените с утежняващия административен акт публични задължения да зачете възникнало за касатора право на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на чл. 73а ЗДДС, както и за опущения в познавателната дейност на съда при преценка на доказателствените средства за установяване на транспорта на доставените от Авто Трейд Къмпани ЕООД стоки. Акцентира върху съществуването на изискуемия по чл. 71, ал.1, т.1 ЗДДС данъчен документ, издаден от прекия доставчик и отразен в дневниците му за продажби и справките-декларации. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С обжалвания пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Анталекс Трейд ЕООД задължения за ДДС в общ размер 87 159.41 за данъчни периоди от м. 06.2019 г. до м. 01.2020 г. с лихви за забава общо 23 010.08 лева. Спорът е концентриран до задълженията, чийто източник е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС в тези данъчни периоди - с начисляване на данък за недекларирани ВОП по фактури от два гръцки доставчика в размер на 36 811 лв., както и с размера на ползван данъчен кредит общо 33 881,59 лв. по фактури от две български дружества, за които е отречено да документират осъществени доставки. Останалите задължения по РА са обвързани с пропуск на ДЗЛ да внесе своевременно декларирания от него със СД данък. Относно установяването на фактите на съществуващите и непогасени задължения за данък за внасяне по данъчни периоди и за лихвите за забава актът е с белезите на констативен, а не декларативен. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Установяванията на първостепенния съд следват тези на решаващия орган от оспорването на РА по административен ред. Съставът на АССГ приел за безспорно обстоятелството, че ДЗЛ е осъществило ВОП от две гръцки търговски дружества - Аlmond Products Hatzgeorgiou S.A. и Menexopoulos D. Bros S.A., но не е декларирало всички получени доставки в отчетните си регистри и не издало протоколи по чл. 117 ЗДДС. Съдът обосновал извод за неприложимостта на чл.73а ЗДДС поради прикриване на доставките при липсата на счетоводното отразяване на сделките от ДЗЛ, което обстоятелство се потвърждавало и от приетата ССЕ по делото. По отношение отреченото право на данъчен кредит по доставка от Авто Трейд Къмпани ЕООД, съдът съобразил отсъствието на информационни източници за отреждане на услугата за осъществяваната от получателя икономическа дейност. За доставката от Мега Трейдинг 02 ЕООД счел, че е недоказана нейната реалност поради липсата на документи, обичайно съставяни при изпълнението - за складиране, транспортиране и предаване на стоките (ядки). При тези доводи решаващият извод на съда е за неоснователност на оспорването. Решението е правилно. I. По спора за доначисления ДДС. По делото е безспорно възникването на облагаемо от РЛ по чл.84 от ЗДДС вътреобщностно придобиване. Несъмнени са качествата ДЗЛ на доставчиците от Гърция и на получателя /изискуеми по правилото на чл. 2, § 1, б. б, i от Директива 2006/112/ЕО/, както и възмездното придобиване на стоки на територията на страната изпратени от територията на друга държава членка /по така цитираната разпоредба от Директивата и чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/. Получателят не отрича и недопустимото по хипотеза разминаванe между декларираните данни към двете приходни администрации - ВОП е обратната страна на вътреобщностната доставка на стоки по чл. 138 от Директивата и следва да има идентична стойност. Изразеното от РЛ очакване в случая да намери приложение новелата на чл.73а от ЗДДС е правилно отхвърлено от първоинстанционния съд. Разпоредбата преодолява последиците от опущенията на получателя по упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от него. Бонификацията на създаденото със сочената норма правило за поведение се изразява в предоставената на получателя възможност да се ползва от данъчното предимство и когато доставчикът не е издал данъчен документ отговарящ на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 от ЗДДС или не е спазил изискванията на чл. 72 от ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Изследваните от първоинстанционния съд информационни източници, в това число приобщените експертни знания, сочат на отсъствие на последната предпоставка при несъмнено установена липса на счетоводни записи за недекларираните сделки. Ефектът на укриването на доставките не се заличава от извършеното повече от година и половина след издаването на инвойсите от доставчиците обратно начисляване на ДДС с протоколи по чл. 117 ЗДДС. Начисляването на данъка е сторено в хода на висящото производство за данъчен контрол, приключило с издаването на РА. II. По спора за правото на приспадане на данъчен кредит. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката / действителното извършване на облагаемата сделка според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съобразена с процесуалния закон и логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките по фактурите на Мега трейдинг 02 ЕООД. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на факт този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Неубедително е доказването на доставките с фактурите. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила. Своенето на данъчния документ е формална предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. По хипотеза счетоводните регистри възпроизвеждат информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи и като производно доказателствено средство за факт от счетоводния документ няма как да допринесе за убедителността на доказването. Правните изводи на първостепенния съд по спора за правото на данъчен кредит, упражнено по фактурите на Авто Трейд Къмпани ЕООД не кореспондират с основанията на органите по приходите да го отрекат. Обратно на убеждението на касатора, не са осъществени предпоставките за възникване на претендираното от него данъчно предимство. Още в извънсъдебната фаза на производството е отречено представените от него данъчни документи да са редовни от външна страна. Прието е, че описанието на предмета на доставката сочи на неопределеност на услугите, а предметите на доставките по фактурите и по приложените към тях фискални касови бонове са различни. Това изключва наличието на формалната предпоставка за възникване на правото на приспадане и препятства доказването без да има твърдение за конкретен факт, който да е негов предмет /арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Доказването на транспортната услуга е разколебано от отсъствието на информационни източници за своене от доставчика на превозно средство за извършването ѝ, липсата на лиценз за обществен превоз на товари и на лица, наети за осъществяване на трудова функция по превоз на товари. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ се следват деловодни разноски в размер 7 793.40 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявеното от повереника на ответника притезание е за разноски в размер 6 305.40 лева. Диспозитивното начало в процеса предполага присъждане на разноски в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение