Решение № 7053 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител срещу решение 1717/19.12.2022г., постановено по адм. дело 2226/2022г. на Административен съд Варна, с което е отменено негово Решение per. 32-294006/01.09.2022г. към MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че въз основа на представените по делото доказателства, съдът е направил неправилни правни изводи. Счита, че митническите органи правилно и законосъобразно са направили извод, че декларираната договорена стойност на стоката с 13 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Твърди се, че данните, отразени в счетоводството на дружеството не доказват реалната митническа стойност. Излагат се доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение по дело С-291/15 на СЕС. Изложени са съображения, че за изследване на справедливата цена на внесените стоки, извлечена от информационната система "THESEUS" и при съблюдаване на рисков праг от 50% от нейното равнище и затова стойността е определена като за "сходни стоки". Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ей Ди Логистик България" ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обект на съдебна проверка от страна на Административен съд Варна по дело 2226/2022г., е било Решение per. 32-294006/01.09.2022г. към MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г., издадено от Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано приемане на митническа стойност на декларираната стока 13 по митническа декларация с MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г. и е определена нова митническа стойност на стоката, респек. задължение за доплащане на ДДС в размер на 7 062.01лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 19.01.2022г. дружеството вносител "Ей Ди Логистик България" ООД, е декларирало режим "допускане на свободно обръщение" 37 стоки, 983 колета, 21 132кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 79 119.68 евро. Към митническата декларация са приложени е-фактура, ЧМР от 18.01.2022г., износна декларация, сертификат за непреференциален произход, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол 22BG2000M002476 от 19.01.2022г. и е взета мостра от стока 13. С писмо от 20.01.2022г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като в определения срок са представени нови такива. След преценка на събраните доказателства, митническите органи са приели, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, следва да се ползват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Счели са, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Преценили са, че предвид декларираната цена на стоките, която е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Въз основа на извършен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са счели, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните от оспорващото дружество. Прието е, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основан на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки и поради това възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на горепосочените стоки. Митническият орган се е позовал на решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на ЕС, според което в случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност на стоките, като са е позовал на чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочил е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Митническия кодекс за "идентични стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като не са открити "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение. След разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи въз основа на "договорната стойност на "сходни стоки", посочена в чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспореното решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, с формални мотиви без да извърши задълбочен анализ на представените от вносителя доказателства относно декларираната митническа стойност на внесените стоки. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, въз основа на които е стигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с използваните като база за определяне на новите митнически стойности по процесната митническа декларация на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническа декларация за стока 13 MRN 22BG002002064855R0/19.01.2022г. 2.15лв./кг. В представената от дружеството декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, относно митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. По делото е установено, че за стока 13 "трикотажни обагрени платове от памук 7 712кг., държава на произход Турция, 21 132кг бруто тегло, е декларирана митническа стойност 2.15лв/кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 6.73лв/кг. Митническият орган е приел за средностатистическа цена за сходни стоки, без да извърши подробен анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна цена, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата "THESEUS" без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от "Ей Ди Логистик България" ООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Турция. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, § 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. За термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Във връзка с горното правилни са и мотивите на съда, че дружеството-вносител е представило всички изискуеми се документи, като тяхното тълкуване е неправилно, което е довело и до необоснованост на издадения административен акт. От представените документи се установява по безспорен начин плащането на сумата по подадената вносна декларация, като плащането е с наложен платеж и е отразено в счетоводството на дружеството, като липсват доказателства, че платената сума е различна от декларираната договорна стойност. Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС, наистина в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от "Ей Ди Логистик България" ООД, както е прието и в обжалваното решение. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, но в редуциран размер, с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател. Материалния интерес по настоящото дело е в размер на 7 062.01лв. допълнително определения размер на ДДС за внасяне, като минимално определения размер по реда на чл. 8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400лв. и до този размер следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,