Решение № 11191 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Джи- Про Груп" ООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 271/02.03.2023 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 2747/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 222-ФК/24.11.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, с която е разпоредено запечатване на търговски обект, представляващ производствен цех и магазин, находящ се в гр. Варна и забрана на достъп до него за срок от 10 дни. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Изтъква, че процесната заповед е издадена без да е осъществено установеното нарушение, както и при накърняване на принципа на съразмерност при определяне на срока на налагане на ПАМ. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Пред Административен съд - Варна е оспорена ЗНПАМ 222-ФК/24.11.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, с която е разпоредено запечатване на търговски обект, представляващ производствен цех и магазин, находящ в гр. Варна и забрана на достъп до него за срок от 10 дни. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 23.11.2022 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че търговската дейност се осъществява при налични два броя фискални устройства, които не са от одобрен тип по чл. 8, ал.2 от Наредба 3/13.12.2006г., отговарящи на техническите и функционални изисквания по ал.1. Въз основа на тази констатация в тежест на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС. Административният орган приел, че с извършването на нарушението се засяга утвърдения ред на данъчната дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследване на реализираните обороти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на процесната заповед, като е приел, че същата е мотивирана и съответства на целта на закона. Счел е, че изложените в нея мотиви досежно продължителността на срока са достатъчно конкретни и са съобразени с принципа на съразмерност. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е необоснован и не е съобразен с приложимия материален закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този аспект първоинстанционният съд не е отчел, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, от представеното пред първостепенния съд Наказателно постановление 685124- F687374/09.01.2023г. и доказателства пред настоящата инстанция за частта му, в която е влязло в сила, е видно, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева. Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на "Джи - Про Груп" ООД е допуснато в случая, което е допълнително основание да се прииеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Като е достигнал до друг краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснения от фактическа страна спор, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора като отмени оспорената заповед. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на касатора сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 370 лв. заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,