Решение № 14398 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2020 г.

Решение № 14398 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив срещу решение № 1375 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 465/2020 г. на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнителна молба се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът - В. Котов, чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1375 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 465/2020 г. Административният съд-Пловдив е отменил решение № 2153-15-26/04.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ-гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4318/22.12.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В. Котов, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че периода от 14.09.1971 г. до 14.09.1973 г., с продължителност 2 години, когато Котов е бил курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков", следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с периода от 14.09.1971 г. до 14.09.1973 г., с продължителност 2 години, когато Котов е бил курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков". От приложената като доказателство диплома за завършено средно образование № 14187 е видно, че същият е завършил Полувисшият железопътен институт/ към настоящия момент Висше транспортно училище/, специалност "Експлоатация и ремонт на вагони". Към този момент действа разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); , в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., според която, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с действащия по това време закон за всеобщата военна служба на Република България /отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9 предвижда, че: "Военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни. "Тези разпоредба са уреждали статуса на Котов в периода на обучението му като курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков", който период от своя страна е приравнен на редовна (наборна) военна служба. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че периода от 14.09.1971 г. до 14.09.1973 г., когато Котов е бил курсант в ПЖИ"Тодор Каблешков" следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. На основание чл. 44, ал. 1 НПОС, осигурителния стаж на Котов за периода му на обучение в ПЖИ за посоченият период се приравнява на редовна военна служба. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето през което Котов е бил курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков" не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, част от която е цитирана в решението. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 500, 00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива. Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че разноски се дължат в минимален размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,