Решение № 6023 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2018 г.

Решение № 6023 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В., чрез процесуален представител, против решение № 5010/25.07.2018 г. по адм. д. № 4787/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед рег. № РД30-2151/13.04.2018 г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции" /ДАТО/, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в ДАТО. Касаторът излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на ДАТО, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 5010/25.07.2018 г. по адм. д. № 4787/2018 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на В. В. против заповед № РД30-2151/13.04.2018 г., издадена от председателя на ДАТО за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 19г, ал. 1, т. 1, т. 7 и ал. 2 и чл. 19е, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗСРС и е прекратено служебното му правоотношение в ДАТО. За да постанови този резултат съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя и същата е издадена в установената форма от компетентния орган съгласно чл. 19г, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗСРС. Развива съображения, че всички установени обстоятелства налагат еднозначен извод, че приложената дисциплинарна мярка е съответна на деянието и дееца. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, които са дали сведения пред административния орган и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Първоинстанционният съд е обсъдил допустими доказателствени средства събрани в административното производство като сведения дадени от Ц. К., Г. Г. и И. Р. относно факта на външно обективирано състояние, повлияно от употреба на алкохол. Обсъдил е, че предвид еднопосочното и безпротиворечиво изложение на фактите в тях, изслушването на посочените лица като свидетели не е необходимо. Следва да се посочи, че пред първоинстанционния съд няма искане за разпит на лицата, дали сведенията по реда на чл. 44, ал. 1 от АПК. Едва с касационната жалба, липсата на проведен разпит, се навежда като нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за нарушена процедура по призоваването за откритото съдебно заседание. В случая е изпълнена разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, предвиждаща, че когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при спазване целта на закона и се явява законосъобразна. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че младши агент I степен към дирекция "Вътрешна сигурност" при ДАТО В. В. е осъществил нарушенията описани в заповедта и обобщена справка изх. № 31-4707/03.04.2018 г. На 09.02.2018 г. служителят е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, причинил пътно транспортно произшествие, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение № 445157/09.02.2018 г. от органите на отдел "Пътна полиция" към СДВР - МВР. Отнето му е свидетелството за управление на МПС, съгласно заповед № 710/09.02.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и срещу него е образувано досъдебно производство № ЗМ № 512/2018 г. по описа на 05 РУ - СДВР. Наличието на алкохол в кръвта на В. В. се е доказало видно от Протокол № 153/12.02.2018 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта в количество 1, 51 промила, както и от извършената проба със сертифициран Алкохомер, от комисия, назначена със заповед на председателя на ДАТО, в количество от 2,51 промила. Следва да бъде отхвърлено възражението за липса на доказателства за извършване на нарушението. Деянието е непротиворечиво установено с доказателствата по преписката, обсъдени от първоинстанционния съд. неоснователно е възражението на жалбоподателя, че техническото средство, с което е извършена пробата за алкохол не е сертифицирано, видно от приложените протоколи от 05.09.2017 г. и от 23.02.2018 г. В заповедта са посочени нормите на Етичния кодекс за поведение на служителите в ДАТО, които са нарушени чрез деянието - чл. 17, чл. 8 и чл. 18. По отношение на доказателствата, наказващият орган се е позовал изрично на доказателствата, описани в обобщената справка, съдържащи констатациите на дисциплинарно разследващия орган (комисия назначена със заповед № 30-1463/13.03.2018 г.). Деянието правилно е квалифицирано от правна страна, в това число са изложени и мотиви, обосноваващи наличието на уронване на престижа на службата. За станалото са научили други служители в ДАТО, служители на МВР, съставили АУАН-а и органи на досъдебното производство, което е довело до уронване на престижа на службата. Противоправното поведение на жалбоподателя е станало широко известно. Несъстоятелно е възражението, че тъй като деянието осъществява и състав административно нарушение и състав на престъпление, следва да се изчака резултата от тези производства и едва тогава да се наложи дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл ирелевантно е в каква фаза се намира досъдебното производство или административнонаказателното такова. Дисциплинарната и наказателната отговорност се реализират в различни производства, и на различни основания. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил твърденията, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е мотивирал извод, че не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод за съществени процесуални нарушения при реализирането на дисциплинарната отговорност, тъй като такива са само нарушенията, чието недопускане би довело до различен резултат на производството. В. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, поканен е за запознаване с обобщена справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, както и е запознат с възможността да даде допълнителни обяснение или възражения, запознат и е със самата справка. Следователно твърдението в касационната жалба за препятстване правото на защита не се подкрепя от данните по делото. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд София-град не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. Такива се дължат на ответника, чието искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касаторът следва да се осъди да заплати на Държавната агенция "Технически операции" сумата от 100 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение