Решение № 54 от 16.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2017 г.

Решение № 54 от 16.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. К. Н. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 132/30.06.2017 г., постановено по гр. д. № 175/2017 г. от Ловешки окръжен съд. Молителят Н. твърди, че правото й на участие в съдебния процес било накърнено, защото не е била надлежно призовавана по делото - призовки и съобщения са изпращани до адв. П., която не е разполагала с представителна власт за въззивното производство, а и поради това, че в единственото съдебно заседание, когато е даден ход на делото и ход на устните състезания, съдът е приложил чл. 56, ал. 2 ГПК неточно. Ответникът по молбата [фирма] и третото лице помагач на ответника - [фирма] не са изразили становище. Върховният касационен съд намира, че молбата е подадена в срок от легитимно лице и спрямо подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. В хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните правила е била лишен от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая въззивното производство е образувано по въззивна жалба на [фирма]. Копие от нея е връчена на насрещната страна - Н. К. Н. чрез адв. С. Паунова. Отговор на въззивната жалба е подаден от Н., чрез адв. П.. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 25.04.2017 г., когато не е даден ход на делото поради нередовното призоваване на Н. - липсва върната призовка по делото. Следващо открито съдебно заседание е насрочено на 16.05.2017 г. Н. е уведомена чрез адв. П. на 12.05.2017 г. Адвокатът е подал молба с възражение по хода на делото поради неспазен едноседмичен срок за призоваване. Съдът е намерил възражението за основателно и не е дал ход на делото, а го е отложил за 31.05.2017 г., като е постановил, че за него страните са редовно призовани при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. На Н. Н. не е изпратена призовка, нито е уведомена по друг начин за съдебното заседание. То е проведено, като съдът е намерил, че всички страни са редовно призовани при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. Даден е ход на устните състезания. Постановено е решение на 30.06.2017 г. Доводите на Н. Н., че връчването на книжа, съобщения и призовка във въззивното производство чрез адв. П. е на лице без представителна власт, са неоснователни. Видно от отговора на исковата молба, още в първа инстанция, страната сама е посочила за свой съдебен адресат адв. Паунова. Промяна на адреса, на който да получава призовки и съобщения не е извършвана в хода на цялото съдебно производство - от подаването на исковата молба, до постановяване на въззивното решение. Без значение е това дали съдебният адресат в даден етап от съдебното производство е престанал да бъде и процесуален представител на страната. Нещо повече, в случая, адв. П. разполага и с представителна власт до окончателното приключване на делото, вкл. във въззивна инстанция. Видно от представеното в първа инстанция пълномощно от 23.03.2016 г. (л. 50) Н. Н. е упълномощила адв. П. да я представлява по гр. д. № 212/2016 г. "като завежда и води делото до приключването му пред съд. инстанция (ии), в производството по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия.. ". Невярно е твърдението в молбата за отмяна, че процесуалното представителство е ограничено до приключване на производството в първа инстанция. Още повече, че пред Ловешкия окръжен съд е представено и ново пълномощно от 16.03.2017 г., с което адв. П. е изрично упълномощена за процесуално представителство на Н. пред Ловешки окръжен съд. Основателни са доводите за нередовно призоваване на страната при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. За съдебни заседания, насрочени на 25.04. и 16.05.2017 г. страната е била нередовно призована и ход на делото изобщо не е даван. За следващото съдебно заседание Н. е трябвало да бъде призована. По отношение на нея е неприложима хипотезата на чл. 56, ал. 2 ГПК - тя предполага, че страната не само е била в известност за насрочването на предходно съдебно заседание, но че е била и редовно призована за него. В случая Н. не е била редовно призована за нито едно съдебно заседание преди 31.05.2017 г., а и за него, доколкото неправилно е приложен чл. 56, ал. 2 ГПК. В резултат на това страната е била лишена от правото на участие във въззивно производство, което сочи на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. По изложените съображения влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд