Решение № 9340 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите на (НАП), чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 350/26.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Враца, постановено по адм. дело № 414/2025 г., с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-04000624004770-091-001/14.05.2025 г., потвърден с Решение № 97/31.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че посоченият от ДЗЗД „Уест Алви“ електронен адрес в Заявлението за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ № ДДС.0000-0114949/31.05.2022 г. е надлежно деклариран като такъв за кореспонденция. Сочи, че именно той е използван от органите по приходите, като документи от ревизионното производство са връчвани на него. Намира, че изводът на съда за липса на представителна власт на лицето, подписало Заявлението за регистрация по ЗДДС, е необоснован. Изтъква, че това заявление е подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП), а за необходимостта от установяването на неговия мандат съдът е дължал изрични указания. В тази връзка представя пълномощно от 11.05.2022г., с нотариална заверка на подписа на управителя на ревизираното дружество, с което същият упълномощава Н. З. да представлява юридическото лице пред НАП. По същество претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – „Уест Алви“ ДЗЗД, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Враца е законосъобразността на РА № Р-04000624004770-091-001/14.05.2025 г., потвърден с Решение № 97/31.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който на „Уест Алви“ ДЗЗД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2022 г., м. 11.2022 г., м. 05.2023 г., м. 02-03.2024 г., м. 07.2024 г. в общ размер от 28 922,66 лева, ведно с лихви за забава в размер на 7 324,84 лева, както и задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък /КД/ за данъчен период 2022 г. в размер на 16 555,64 лева и лихви за забава в размер на 4 215,66 лева, като е извършено и увеличение на декларираната данъчна загуба вследствие на преобразуване на декларирания от ревизираното дружество финансов резултата със сумата от 14 302,40 лв., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. За да достигне до извод за нищожност на РА, първостепенният съд е съобразил следното: Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000624004770-020-001/20.09.2024 г., издадена от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Велико Търново, в качеството му на възложител на ревизията. Посочената ЗВР, както и всички последващи актове в рамките на ревизионното производство, са връчени от приходните органи по електронен път на електронен адрес [електронна поща]. Според решаващия състав, ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са връчени на електронен адрес, за който не е установено, че е надлежно заявен от ревизираното лице като такъв за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Приел е още, че представеното Заявление за регистрация по ЗДДС не доказва декларирането на такъв адрес, тъй като същото е подадено от лице без представителна власт и не съдържа подпис на заявителя. В заключение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ЗВР не е редовно връчена, поради което не е поставено валидно начало на ревизионното производство. От тук е формирал заключението, че констатираният порок засяга самото образуване на ревизионното производство и обуславя нищожност на издадения в неговите рамки РА. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 29, ал. 1 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според ал. 4 на същия член, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Член 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. В конкретния случай, в хода на първоинстанционното производство са изискани и събрани доказателства относно електронния адрес, на който са връчвани актовете в рамките на ревизията, като според представеното писмо от 27.01.2026г. от ТД на НАП – Велико Търново, именно този електронен адрес е посочен от ДЗЗД "Уест Алви" с подаденото заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС 0000-0104949/31.05.2022 г. В тази хипотеза нормата на чл. 101, ал. 5 ЗДДС, в приложимата по време редакция, предвижда, че лицето, което не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, задължително заявява такъв адрес, а така заявеният електронен адрес за кореспонденция се счита за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Действително, както правилно е съобразил е първостепеният съд, процесното заявление за регистрация по ЗДДС е подадено от лицето Н. З., което е различно от законния представител на ревизираното дружество, но в тази връзка той е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства за мандата на заявителя. Съгласно представеното като писмено доказателство към касационната жалба пълномощно № 1988/11.05.2022г., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, Г. Н. М., в качеството си на управител и представляващ ДЗЗД „Уест Алви“ изрично е упълномощил Н. Ц. З. да представлява дружеството пред НАП, като извършва всякакви действия, „включително да регистрира и подава документи по ЗДДС и подаване на документи по електронен път“. Именно това пълномощно е приложено към процесното заявление за регистрация по ЗДДС, с оглед на което необосновано решаващият състав е приел, че подписалото го лице няма представителна власт спрямо дружеството, а за декларираният от него електронен адрес не е приложима презумпцията по чл. 101, ал.5 ЗДДС, приравняваща го на такъв по чл. 28, ал.2 ДОПК. Несподелими са и мотивите на решаващия състав, че подаденото от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС не е подписано. Видно от същото, то е депозирано по електронен път чрез портала за електронни услуги на НАП чрез полагането на КЕП от упълномощеното лице Н. З., което по аргумент от чл. 4 ЗЕДЕУУ е авторът на това електронно заявление, с титуляр, лицето, от името на което то е извършено, а именно ДЗЗД „Уест Алви“. При тези релевантни факти и обстоятелства, необосновано първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство не е надлежно образувано, а всички издадени в неговите рамки актове и събрани доказателства не са връчени на заявения от дружеството адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК. Този негов извод пряко се опровергава и от наличните по делото данни, че ревизираното лице е реализирало своята защита в ревизионното производство и по оспорването на РА в пълен обем, като срочността на подадената по административен ред жалба срещу РА сама по себе си съставлява индиция, че съобщенията са достигнали до своя адресат и той е бил своевременно информиран за предприетите от приходните органи процесуални действия. Като е приел друго и е обявил нищожността на оспорения ревизионен акт, Административен съд – Враца е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При липсата на произнасяне по съществото на спора и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производството, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото решаващия състав следва да обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза, като изложи кореспондиращи и ясни мотиви досежно приетата от него фактическа установеност и следващите от нея правни изводи по съществото на спора съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение