Решение № 131 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 720/2011 г.

Решение № 131 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 720/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Р. срещу решение № 299 от 11.03.11 г. по гр. д. № 2084/10 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката счита, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.) за да отхвърли предявения от нея иск за собственост на два недвижими имота. Освен това счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 171 от ЗЗД, тъй като не е отчетена липсата на вписване на процесната цесия, която е обезпечена с ипотека. Ответниците в производството Й. А. С. и Д. Р. С. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение № 1070 от 14.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за прилагането на чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 452, ал. 2 от ГПК - какви са правните последици от разпореждане на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно - дали те са свързани само с възможността в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта. По поставения въпрос настоящият състав намира следното: Налагането на възбрана върху недвижим имот има за цел да осигури възможността върху него да бъде насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника. Една от последиците на възбраната е непротивороставимостта спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на последващото прехвърляне или учредяване на вещни права върху възбранения имот - чл. 347, б. "а" от ГПК (отм.), сега чл. 453, т. 1 от ГПК. В рамките на изпълнителния процес взискателят може да възрази, че такова последващо прехвърляне или учредяване на права му е непротивопоставимо и да иска изнасяне на имота на публична продан, независимо от настъпилата междувременно промяна на собствеността. Спрямо него извършените разпореждания с възбранения имот са недействителни - чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 452, ал. 2 от ГПК. Въпросът, който се поставя в настоящото производство се свежда до това дали кредиторът /взискател/ може да противопоставя възражение за относителна недействителност по чл. 452, ал. 2 от ГПК само в изпълнителния процес, във връзка с възможността да иска изнасяне на възбранения имот на публична продан въпреки настъпилата междувременно промяна на собствеността, или може да се брани с такова възражение и в един исков процес по чл. 108 от ЗС, образуван по повод спор между него и последващия приобретател за собствеността и владението на възбранената вещ. Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК брани единствено правото на кредитора, вписал възбрана върху един имот, да иска изнасяне му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане. Извън изпълнителния процес обаче, кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия на владение и ползване на вещта. По-специално - кредиторът няма никакво основание да владее и ползва възбранената вещ - арг. от чл. 486, ал. 1 от ГПК, доколкото тя се оставя във владение на длъжника, респ. на новия приобретател. Ако кредиторът е получил владението на отпаднало основание, той няма правото да го задържи, нито пък да брани това свое неоснователно владение с възражение по чл. 452, ал. 2 от ГПК. Ако се приеме обратното, може да се стигне до един неприемлив резултат - кредиторът да не може да бъде отстранен по съдебен ред от имота и да го придобие по давност, вместо да го изнесе на публична продан за удовлетворяване на вземането си. Затова настоящият състав счита, че кредиторът може да се позовава на чл. 452, ал. 2 от ГПК в рамките на изпълнителния процес, но не може в исковото производство по предявен срещу него от приобретателя на възбранения имот ревандикационен иск да се брани с възражението по чл. 452, ал. 2 от ГПК и да постигне по този начин запазване на владението на имота. Следва да се отбележи и това, че съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС на приобретателя на възбранения имот срещу кредитора-взискател, брани правомощията на ищеца да ползва и владее имота, които обаче са временни и са подчинени на развитието на изпълнителния процес. Ето защо това съдебно решение няма да може да се противопостави на кредитора-взискател в изпълнителния процес, тъй като именно там той може да се позове на чл. 452, ал. 2 от ГПК и да иска изнасяне на възбранения имот на публична продан. В мотивите на решение № 501 от 13.04.01 г. по гр. д. № 1652/2000 г. на ВКС, IV ГО, което е послужило като основание за допускане на касационно обжалване, се съдържа изразът, че "относителната недействителност на разпоредителната сделка с възбранен имот има правни последици и следва да бъде съобразена само в производството на съдебно изпълнение". Този израз е в подкрепа на изразеното в настоящото производство становище за мястото на възражението по чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 452, ал. 2 от ГПК. Доколкото обаче разглежданата в това решение хипотеза е съвсем различна от настоящата, следва да се приеме че няма истинско противоречие между двете решения - т. е. че е налице хипотезата на чл. 291, т. 3 от ГПК. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 2720/14.07.10 г. по гр. д. № 3767/08 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. А. Р. срещу Й. А. С. и Д. Р. С. иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението на апартамент и магазин, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: П. недвижими имоти са били ипотекирани от собственика им [фирма] за обезпечаване дълг на Н. Н. Г. спрямо С. Д. М.. Въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист за сумата от 32 000 лв. е било образувано изпълнително дело № 8010/2004 г. на В., по което е била наложена възбрана върху имотите, вписана на 29.06.04 г. С договор от 18.10.04 г. взискателят С. М. е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело Й. С., а длъжникът Н. Г. е бил уведомен за цесията на 19.10.04 г. Впоследствие имотите са били изнесени на публична продан и с възлагателно постановление от 29.04.05 г., вписано на 10.05.05 г., са били възложени на Й. С., по време на брака му с втората ответница Д. С.. С два нотариални акта от 10.09.2005 г. ищцата К. Р. е закупила от [фирма] същите имоти, а с решение от 10.08.07 г. по гр. д. № 475/07 г. на Варненския окръжен съд, постановено по жалба на [фирма], действията по изп. д. № 8010/04 г., изразяващи се в издаване на постановлението от 29.04.05 г. за възлагане на имотите на Й. С., както и предходните действия по опис, оценка, разгласяване и провеждане на публичната продан, са отменени. При тези данни от правна страна е прието, че ищцата не е собственик на спорните имоти. Придобивните и основания са настъпили след вписване на възбрана върху имотите и съгласно чл. 346, ал. 2 от ГПК (отм.), те са непротивопоставими на взискателя. В случая ответникът Й. С. е имал двойното качеството на взискател след извършената цесия на вземането на първоначалния кредитор, както и на купувач при публичната продан, затова спрямо него двете сделки, с които ищцата е закупила имотите след възбраната, са непротивопоставими. Решението е неправилно. С отмяната на възлагателното постановление от 29.04.05 г. е отпаднало придобивното основание на Й. С. и Д. С. по отношение на процесните имоти. Затова двете продажби от 10.09.2005 г. между [фирма] и К. А. Р. имат вещен прехвърлителен ефект и легитимират приобретателката К. Р. като собственик на двата имота. Въззивният съд не е имал основание да отрече придобивните и основания по съображение, че те са относително недействителни спрямо ответника Й. С.. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че Й. С. не може в производството по чл. 108 от ЗС да се брани с възражение по чл. 346, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 452, ал. 2 ГПК и по този начин да цели запазване на владението върху възбранените имоти. След отпадане на собственото му придобивно основание, той има само правото в изпълнителния процес да изнесе имотите на публична продан за удовлетворяване на вземането си, но не и правомощието да ги владее. В изпълнителния процес ищцата ще търпи принудително изпълнение върху имотите на две основания - поради относителната недействителност на придобивните и основания, както и поради това, че имотите са ипотекирани за дълг на Н. Г. спрямо С. М., а след цесията - спрямо Й. С.. До изнасянето на имотите на публична продан обаче, тя има правото да ги владее, освен ако ответниците нямат признато от съда право на задържане. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне от друг състав, който следва да разгледа и направеното от ответниците възражение за подобрения и право на задържане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно другото оплакване в касационната жалба - за постановяване на решението в нарушение на чл. 171 от ЗЗД. Съгласно този текст, в редакцията след изменението с ДВ бр. 34/2000 г., прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Историческото тълкуване на текста /виж старата редакция/ налага да се приеме, че той се отнася за действието на прехвърлянето по отношение на ипотеката - т. е., за да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана. В настоящия случай процесното вземане на първоначалния кредитор С. Д. М. е било обезпечено с ипотека върху имот на [фирма]. Вземането е прехвърлено от С. М. на ответника Й. С. с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 18.10.2004 г., но няма данни цесията да е вписана. Липсата на вписване обаче би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката - например, че вземането на Й. С. не е обезпечено с ипотека и следователно - не е привилегировано по отношение на техните вземания. Липсата на вписване обаче не може да бъде основание за третите лица да оспорват качеството на Й. С. на кредитор /взискател/ въз основа на извършената цесия, тъй като поначало цесията е неформален договор. Следователно, дори в настоящия случай цесията да не е била вписана, това не дава основание на ищцата К. Р. да оспорва качеството на кредитор /взискател/ на ответника Й. С. и възможността му да се позовава на разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК, стига това позоваване да е в рамките на изпълнителния процес. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,