Решение № 1214 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2013 г.

Решение № 1214 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13592/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, срещу решение № 1641 от 17.07.2013 г. по адм. дело № 3246 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив в частта, с която по жалба на "Инсайт 5" ООД е отменен ревизионен акт № 161202464 от 29.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с негово решение № 1218 от 18.09.2012 г. относно отказано право на данъчен кредит в размер на 99 945.72 лв., по фактури издадени от "Кондор-Николай Димов" ЕООД и ЕТ "Кондор И - Николай Димов" . Образувано е и по касационна жалба на адв. Светослава Хаджиева, в качеството й на процесуален представител Цветан Рангелов Матански, управител на "Инсайт 5" ООД, срещу същия съдебен акт решение № 1641 от 17.07.2013 г. по адм. дело № 3246 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, но в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161202464 от 29.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден решение № 1218 от 18.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 472 435.51 лв., по фактури, издадени от "Титан-М" ЕООД. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните обжалвани части с постановяване на друго по съществото на спора и отхвърляне на жалбата изцяло срещу оспорения ревизионен акт, респ. с неговата отмяна и в другата му част. Ответните страни по касационните жалби - "Инсайт 5" ООД и директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорват същите чрез процесуалните представители адв. Светослава Хаджиева и юрисконсулт Иванка Панова. Претендират присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Лиляна Кръстанова изразява становище за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата касационна жалба е основателна, а втората касационна жалба е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161202464 от 29.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден решение № 1218 от 18.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС и на ППЗДДС за данъчни периоди от 1.11.2010 г. до 31.01.2011 г. С него не е признато право на данъчен кредит в размер на 99 945.72 лв., по фактури издадени от "Кондор-Николай Димов" ЕООД и ЕТ "Кондор И - Николай Димов" за данъчен период м. 08.2011 г. и в размер на 472 435.51 лв., по фактури, издадени от "Титан-М" ЕООД за данъчни периоди м. 11, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г., като общият размер на правото на данъчен кредит възлиза на 572 381.23 лв. Предмет на доставките са отпадъчно желязо и цветни метали, които са доставки по смисъла на глава 19а от ЗДДС. Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за тях като доставки на посочената категория стоки, възниква съгласно общите правила по закона, като данъкът е изискуем от получателя - регистрирано лице по този закон, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Начисляването на данъка се осъществява от получателя с издаването на протокол № 117, ал. 2 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице или с издаването на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период, когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени лица. В административното производство е констатирано, че ревизираното дружество е издало протоколи с начислен ДДС, които са отразени в дневника за продажби за съответния данъчен период. Същите са включени и в дневника за покупки, като е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Направена е констатацията, че фактурите, въз основа на които са съставени протоколите по чл. 117 от ЗДДС не са декларирани от доставчиците в отчетните им регистри по ЗДДС. Обоснован е извод за наличие на неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, понеже на се явява доказано наличието на стоките при доставчиците и прехвърлянето на правото на собственост върху тях по отношение на ревизираното лице. Административният съд е изложил подробно фактическата обстановка по спора, обсъдил е събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза и след анализ и на разпоредбите от ЗДДС е направил извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Преценката е по повод признаване на правото на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури от "Кондор-Николай Димов" ЕООД и ЕТ "Кондор - И - Николай Димов". За да се обоснове, съдът се е позовал както на писмените доказателства, така и на съдебната експертиза, като експертът по нея е констатирал, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и в справките-декларации на доставчиците. Според съда се явява доказан и другия спорен факт - реалността на процесните доставки, като съображенията са свързани с осъществено плащане по доставките, счетоводното отразяване на същите при двете страни по тях, наличието на данни за осъществен транспорт от страна на ревизираното лице - получател по тях, както и наличието на трудов ресурс при него. Настоящият съдебен състав не споделя направения извод от страна на административния съд. Дори да се приеме, че процесните доставки са отразени в счетоводствата на преките доставчици, което се установява от съдебния експерт, без същия да е проверил счетоводствата им, основният спорен момент е реалността на посочените доставки. С оглед на това преценката се свежда до доказване по категоричен начин на прехвърляне на правото на собственост върху предмета на доставките - месинг, бронз, мед, алуминий, ламарина желязо, неръждавейка и месинг (същият е посочен в двете таблици на стр. 5 и стр. 6 от заключението). По делото не са представени такива доказателства, като по т. 6, зададена задача на експерта, е посочено, че транспортът е осъществяван от ревизираното лице, което има такова оборудване, още повече, че се касае за малки разстояния. С оглед на този факт, както и че всички документи са оспорени от приходната администрация като частни документи, както и че двамата търговци, съконтрахенти и преки доставчици, са свързани лица, се поставя под съмнение действителното осъществяване на доставките, въпреки счетоводното им отразяване, включително и на приходи и разходи по тях, но при ревизирания субект. Освен това по делото не са ангажирани доказателства относно съхраняването на предмета на доставките. Във връзка с тази свързаност не е проследяван произхода на стоките, което е правилно и е с оглед на липсата на качеството на правнорелевантност на този факт, според изискванията на ЗДДС. Освен това експертът изрично е посочил, че "не може категорично да се заключи, че тези двама доставчици са разполагали с достатъчно наличности по вид от продадените на жалбоподателя" (стр. 10 от заключението). Налице е разминаване и в доказването на начина на плащане от приходния орган и от съдебния експерт - касови бележи и РКО. Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени и постанови друго по съществото с отхвърляне на жалбата. За точност следва да се отбележи, че с процесния ревизионен акт не са определени данъчни задължения, но органът по приходите е приел, че неправилно ревизираното лице е начислило и съответно приспаднало данъка, понеже са налице нереални доставки. Така се явява коригиран начисления данък и приспаднатия данък кредит, но е налице правен интерес от оспорване, понеже е налице спор относно реалността на доставките и оттук относно правилното начисляване на данъка и приспадането на правилно формирания данъчен кредит. По повод втората касационна жалба, която е насочена срещу съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 472 435.51 лв., по фактури, издадени от "Титан-М" ЕООД за данъчни периоди м. 11, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. е налице аналогична фактическа и правна обстановка. Основният спорен момент и тук е реалното осъществяване на доставките по процесните фактури, с предмет - месинг, бронз, мед, алуминий, ламарина желязо, неръждавейка и месинг (същият е посочен в таблица на стр. 7 от заключението). Както е приел и съдът, по делото не се установява по категоричен начин прехвърлянето на правото на собственост на процесните стоки, които са изкупувани от физически лица и от юридически лица. Съдът е приел, че не се доказва по категоричен начин транспортирането на стоките чрез фирма "Стандо Ком" ЕООД, която през процесните периоди не е разполагала с трудов ресурс и транспортни машини.. Освен това не е осъществена индивидуализация на стоките и не е доказано предаването им, като и самият пряк доставчик няма трудов ресурс. По повод плащането е констатирано в ревизионното производство, че е плащано в брой, видно от копие на контролната лента, а пред експерта са представени ПКО, още повече, че сумите са значителни по размер. По повод съхранението в склада на доставчика е констатирано, че там работят само две лица. Настоящият съдебен състав приема тези съображения на съда, както и тези, че с оглед характера и количеството на стоките, предмет на доставките, значителната по размер цена на същите, заплащана и в брой, както и позоваването само на частни документи, въз основа на които е изготвено заключението по съдебно-счетоводната експертиза, които са оспорени, че не се доказва процесната реалност на доставките, и обжалваното решение е правилно в тази част на спора. При този изход от делото на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 8 253.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение