Решение № 14227 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2013 г.

Решение № 14227 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1101 от 18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 10 002 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град в частта, в която е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/2570 от 1.10.2011 г., в частта му, в която е удържана сумата от 1 775, 36 лв. от оторизирана сума на Иван Ангелов Койчев по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Жалбата е и срещу частта от решението, в която ДФЗ е осъдено да заплати разноски в размер на 95 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на обжалваната част от решението на съда, като се релевира недопустимост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението в обжалваната част да се отмени. Ответната страна на касационната жалба - Иван Ангелов Койчев не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага аргументи, че в тази част от уведомителното писмо, под таблицата, в която е записана удържаната сума са посочени основанията за това, като ги изброява. Намира, че съдът правилно е възприел липсата на мотиви, въпреки изрично дадените от него указания в съдебно заседание от 17.01.2013 г. относно доказателствената тежест на ДФЗ. Процесуалният представител на ДФЗ не е представил доказателства в изпълнение на дадените му указания, а по делото не са били представени и други документи, които да съпровождат уведомителното писмо в тази му част, за да възприемат те като мотиви на административния акт, поради което и в съответствие с ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВКС, прокурорът счита, че правилно съдът е възприел липсата на фактическите обстоятелства за липса на мотиви, което е основание според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за отмяна на акта. Прокурорът взема становище и по довода в касационната жалба относно твърдението, че облигационното правоотношение е институт на гражданското право и съдът няма правомощието да извършва контрол върху такива правоотношения, част от които е и прихващането. Намира, че обжалваната част от решението е правилна и законосъобразна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна, срещу част от съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Иван Ангелов Койчев срещу уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/2570 от 1.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е било частично отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. От уведомителното писмо и приложените таблици към него е прието за установено, че Иван Койчев е заявил за подпомагане по СЕПП 46, 93 ха площи и по Схемата за национални доплащания (СНД) - 6, 2 ха площи. След извършена административна проверка е било установено, че по три от заявените блокове на земеделското стопанство (БЗС) е било установено застъпване, което не е било отстранено. За 6 бр. от заявените БЗС след извършване на проверка на място, чрез дистанционно измерване, е била установена и недопустима площ за подпомагане, поради това, че част от площите не са били поддържани в добро екологично състояние, били са затревени, имало е пътища и не са обработвани. Описаните фактически основания в таблиците към уведомителното писмо са били проверени и чрез заключение на вещо лице, което е било прието от страните без оспорване. Въз основа на това съдът е приел, че общата площ, недопустима за подпомагане е 7, 28 ха по СЕПП, а по СНДП - 0, 16 ха. Според заключението на експерта процентът на наддекларираната площ е бил правилно установен в таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо и оторизираната сума е била правилно определена според чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед на тези фактически установявания съдът е приел, че оторизираната сума по СЕПП е в размер на 4590, 1 лв., а по СНДП - 602, 47 лв., които са правилно установени, като в тази част е отхвърлил жалбата на Иван Койчев. В таблица 2 на страница 7 от уведомителното писмо е била посочена и удържана сума по СЕПП в размер на 1775, 36 лв., която е приспадната от оторизираната сума от 4590, 1 по същата мярка. За тази част от уведомителното писмо съдът е приел, че липсва каквото и да било фактическо установяване за удържаната сума, въпреки дадените от него указания на представителя на ДФЗ и доказателствената тежест за установяването й. Предвид липсата на мотиви - фактически установявания и правни, съдът е отменил уведомителното писмо в тази му част. Решението на съда е влязло в сила в необжалваната част, поради което предмет на съдебен контрол е само решението, в частта, в която е отменено уведомителното писмо. Решението на съда и в тази част е правилно. Прави впечатление, че под таблица 2 на стр. 7 от уведомителното писмо са изброени три различни алтернативни основания за удържаната сума: в резултат на санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми за които е издаден акт за установяване на публично държавно вземане и приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. ДФЗ не е установил причината за удържаната сума и в коя от трите хипотези попада правното основание затова. При липсата на посочени фактически основания, тяхното доказване пред съда и доказване спазването на законовите изисквания за удържането на сумата, правилно съдът е възприел, че тази част от уведомителното писмо е незаконосъобразна, поради което го е отменил. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението в обжалваната му част и недопустимо. Таблица 2 е част от уведомителното писмо и при обжалването му тя също подлежи на контрол за законосъобразност. Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Напротив административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаването на акта си в тази му част. Таблицата съдържа единствено размерите на оторизираната сума и удържаната, както и по коя мярка е станало това, но на какво основание, въз основа на какви фактически установявания - в таблицата няма и ред в тази насока. Абсолютно голословно е твърдението в касационната жалба, че извършеното удържане на сумата имало само информационен характер. Тази част от уведомителното писмо засяга пряко и непосредствено правата на земеделския производител, като му вменява задължение в определен размер, което се удържа от оторизираната сума по СЕПП. Неоснователно е и твърдението, че прихващането е институт на гражданското право и произтича от облигационно правоотношение, върху което съдът няма правото да упражнява контрол. В тази връзка следва само да се посочи, че в Данъчното право институтът на прихващането е изключително добре развит и се прилага в съдебноадминистративното правораздаване. Решението на съда в частта му за разноските също е правилно и законосъобразно. Те са определени според уважената и отхвърлената част от жалбата срещу уведомителното писмо и поисканите и доказани от страните разноски. По изложените съображения съдът при постановяване на решението си в обжалваната му част не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение