Решение № 14542 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2009 г.

Решение № 14542 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Делева Гроздева, от гр. Варна, срещу решение № 180/13.03.2009 г. по адм. д. № 13/2007 г. на Окръжен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -ДНСК София чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Господин Димитров Гроздев, Антон Енчев Йорданов, Русанка Райчева Данева и Енчо Йорданов Енчев не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-14-1492/10.11.2006 г. на началника на ДНСК София, с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ ниша към тавански помещение чрез приобщаване на част от стълбищната площадка към помещението в жилищна сграда-етажна собственост в УПИ ХIV-I, кв. 625, по плана на гр. Варна като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че нишата заема част от последната стълбищна площадка, променяйки общите части на сградата. Строежът е извършен преди 1987 г. и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, видно от становището на главния архитект при район "Приморски" - община Варна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за незаконен строеж като извършен без изискуемите се строителни книжа. В случая за изградената ниша няма издадено строително разрешение, а и такова не може да бъде постановено, тъй като изграждането засяга общи части на сградата-етажна собственост. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е приел, че процесният строеж не може да бъде третиран като търпим, съдът правилно е приложил и материалния закон. Не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, видно както от заключението на вещото лице Добрев, становището на главния архитект на района, така и от обстоятелството, че се завземат общи част от сградата. Поради това решението се явява правилно в отхвърлителната му част и следва да се остави в сила. Решението е недопустимо в частта като постановено при участието на заинтересованите физически лица. Производството по премахване на незаконен строеж се развива само между административния орган и извършителя на строежа, който е и адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от акта, поради което участието им в съдебноадминистративния процес е недопустимо.