Решение № 13752 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2020 г.

Решение № 13752 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Био Куел" ЕООД, подадена чрез управителя С. Дачева и приподписана от адв. М. Янакиева, против Решение № 229 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1212/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/1/0.0.2233/2/01/04/01 от 30.09.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ - Плевен. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при неправилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. Счита, че в конкретния случай не е налице основание за връщане на дадената помощ, тъй като са настъпили обстоятелства от изключителен характер, довели до погиване на птиците, доказателствата, за което съдът не е съобразил при постановяване на съдебния акт. В тази връзка оспорва изводите относно неизпълнението на заложените в бизнес плана цели и критерии. Според касатора съдът не е съобразил липсата на предоставена възможност на ползвателя да представи пред органа допълнителна информация и данни, обосноваващи констатираната бройка пъдпъдъци, което от своя страна е нарушение на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 14/28.05.2015 г./, както и принципите за обективност и достоверност на административния процес. На следващо място твърди, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът не се е произнесъл по наведените с първоинстанционната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 1 от 07.10.2019 г. на АУПДВ и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ - Плевен, чрез процесуален представител ст. юриск. Д. Петрова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 15/06/1/0.0.2233/2/01/04/01 от 30.09.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. Плевен, с който на "Био Куел" ЕООД е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 15/06/1/0.0.2233 от 25.04.2016 г. /Договора/, договорът е прекратен на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. (съгласно решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1 от 07.10.2019 г. в частта относно датата, от която се начислява лихва). Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от Договора във вр с чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ. От фактическа страна е установено, че "Био Куел" ЕООД е бенефициент по сключен с ДФЗ договор № 15/06/1/0.0.2233 от 25.04.2016 г. за отпускане на финансова помощ в размер на 48 892 лв. по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6. "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. След одобрение на заявлението за подпомагане и сключване на договора е получил първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. Според чл. 6, ал. 1 от договора бенефициентът се е задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 02.07.2018 г. Заложените специфични цели и резултати в одобрения бизнес план, включват задължението, средният списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане да бъде 3 бр. и увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО), чрез увеличаване броя на животните в стопанството. Заявка за второ плащане е подадена на 29.06.2018 г. В хода на извършените административни проверки преди второто плащане е установено неспазване на договорните задължения, респективно неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 8 във връзка с ал. 1, т. 4, ал. 5, чл. 14, ал. 4 и чл. 42, т. 12 от Наредба № 14/28.05.2015 г. С подадената заявка за второ плащане е заявено, че към 29.06.2018 г. в стопанството се отглеждат 1186 бр. японски пъдпъдъка. Според приложената счетоводна справка за ДМА към 31.12.2017 г. ползвателят на помощта е придобил 1502 бр. пъдпъдъка на 01.07.2015 г., а според инвентарния опис на основните средства към 29.06.2018 г. е разполагал с наличност от 1502 бр. Според удостоверението за регистрация на животновъден обект № 444/22.07.2015 г. птицефермата е с капацитет за отглеждане на 1300 бр. японски пъдпъдъци, като обектът е одобрен с протокол от 22.07.2015 г. от ОДБХ - Плевен. В регистъра на животните и животински обекти към 22.07.2015 г. дружеството е декларирало - 880 бр. пъдпъдъци, а от 06.03.2018 г. - 1186 бр. пъдпъдъци (л. 907 от том 4). При извършеното на 17.08.2018 г. посещение на място в стопанството на кандидата са установени 170 бр. японски пъдпъдъка и 40 бр. новоизлюпени пъдпъдъка на една седмица, удостоверено в съставен от експертите протокол от проверката на място, връчен на бенефициента (л. 735 от том 3). С уведомително писмо изх. № 01-153-2600/555 от 12.12.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, срещу което е подадено възражение. На 19.04.2019 г. е извършена втора проверка на място в стопанството на кандидата, при която е присъствал упълномощен представител на дружеството и един работник. За останалите двама служители при проверката е заявено, че са в отпуск, но не са представени документи, доказващи твърдението. Видно от констатациите в контролния лист за посещение на място в обекта са намерени 934 бр. пъдпъдъци (л. 1003 от том 4). От страна на административния орган е поискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Плевен за проверка на твърдението за настъпила смъртност при птиците. Видно от писмо с изх. № 2036/22.04.2019 г. (л. 1023 от том 4) ОДБХ - Плевен е извършила собствена проверка на място в стопанството на 19.04.2019 г., при която са установени в наличност 995 бр. възрастни пъдпъдъци, разположени в 5 реда клетки, на четири етажа. При документалната проверка собственикът на обекта не е представил никакви регистри, дневници и документи. За проверявания период от дата 06.03.2018 г. до 19.04.2019 г. няма подадени писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар и до официалния ветеринарен лекар на община Гулянци за настъпила повишена смъртност на отглежданите птици, довела до намаляване на броя им. В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан служител на "Био Куел" ЕООД, според който броят на пъдпъдъците и при трите проверки е бил намален, поради висока смъртност, но не е бил уведомен ветеринарния лекар. При така изложените факти, относно специфичната цел, заложена в бизнес – плана за увеличаване броя на животните в стопанството, съдът обосновава извод, че същата не е изпълнена. Декларираните данни, че към датата на подаване на заявката за второ плащане - 29.06.2018 г. в стопанството се отглеждат 1186 бр. пъдпъдъци, според съда не се потвърждава и при трите извършени проверки на място. Не е водена документация и никъде не е удостоверено съобразно законовите изисквания твърдението на дружеството за настъпила смъртност при птиците, не е уведомен и ветеринарния лекар, както изисква ЗВМД. Поради това счита, че твърдението за намаляване броя на птиците, поради настъпила смъртност, не може да се приеме за доказано. Съдът намира за недоказано и създаването на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството. Слез анализ на представените доказателства е приел, че средно-списъчният брой /ССБ/ на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане е под 3 бр., съгласно Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от НСИ е 2, 358333 бр. персонал, с което не е изпълнено заложеното в бизнес плана условие. С оглед изложеното, първоинстанционният съд обоснова извод, че при установено от страна на административния орган неизпълнение на заложените в бизнес плана специфични цели и резултати, правилно и законосъобразно с оспорения АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договора и същият е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от него, поради виновно неизпълнение и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо изплатеното първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2018 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Фактическите основания за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от Наредба № 14 – бизнеспланът не е изпълнен точно, не е увеличен икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4, по които проектът му е бил оценен, безспорно се установяват от приетите доказателства в първоинстанционното производство. В доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителния факт на точно изпълнение на одобрения бизнес план в частта относно създаването на 3 бр. работни места за периода, посочен по-горе. Съгласно методиката на НСИ - ССБ – е 2, 358333 бр. персонал, с което, както правилно сочи и съда не е изпълнено заложеното в бизнес - плана условие. На следващо място, необосновано се поддържа от касатора, че неизпълнението на задължението на ползвателя, заложено в бизнес плана за увеличаване броя на животните в стопанството се дължи на обстоятелства от изключителен характер, довели до погиване на птиците. В § 1, т. 15 от ДР на наредбата е дадено легалното определение на понятията "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" чрез препратка към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., съгласно който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите тези случаи са посочени и в чл. 19, ал. 2 от сключения между страните договора. Твърдението, че е настъпила повишена смъртност на отглежданите птици, довела до намаляване на броя им, не се подкрепя от никакви доказателства. Собственикът на стопанството не поддържа дневници, регистри или други документи, удостоверяващи броя на отглежданите птици, съответно броя на погиналите птици. Липсват и данни за уведомяване на контролните органи с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, които осъществяват контрол по здравеопазването в животновъдните обекти /чл. 129, ал. 1, т. 1 ЗВМД/. Липсата на удостоверяване от ветеринарен лекар на смърт на по-голямата част от птиците потвърждава казаното по – горе. Дори да се приеме, че е налице извънредно обстоятелство, съгласно чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14, ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, което в настоящия случай не е сторено. Договорното задължение на бенефициера е до 02.07.2018 г. да изпълни одобрения бизнес план, който включва планирано увеличение на стопанството чрез увеличаване броя на животните в стопанството, което явно не е спазено. Видно от приложенията към подадената заявка за второ плащане в земеделското стопанство са налични 1186 бр. японски пъдпъдъка, което обстоятелство не се потвърждава от останалите доказателства по делото. В представените документи в хода на административното производство се откриват явни несъответствия. В анкетната карта за регистрация на земеделски стопанин от 23.07.2015 г. са заявени 880 бр. пъдпъдъци, на 29.02.2016 г. са заявени отново 880 бр. пъдпъдъци. За 2017 г. земеделският стопанин заявява 920 бр., а за 2018 г. – 1186 бр., докато видно от приложената счетоводна справка за ДМА към 31.12.2017 г. ползвателят на помощта е разполагал с 1502 бр. пъдпъдъка, придобити на 01.07.2015 г. Идентична информация се съдържа и в приложения по делото инвентарен опис на основните средства към 29.06.2018 г. - по основна сметка 274 "Животни в основни стада" на 01.07.2015 г. са заведени 1502 бр. пъдпъдъци при цена на придобиване 2 253 лв. (л. 604 и л. 605 от том 3). Противно на твърденията на касатора, в оспорения АУПДВ са изложени подробно фактическите и правните основания за издаването му. Административен съд – Плевен е направил подробен анализ на приложимите материално-правни разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г., като правилно е приел, че в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата са изчерпателно изброени хипотезите, в които бенефициента няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за финансова помощ. В конкретния случай, обективираният в АУПДВ отказ на пълното изплащане на финансовата помощ в размер, представляващ второто плащане по сключения договор и прекратяване на договора, както и определяне на задължение, подлежащо на възстановяване е в съответствие с изложените от административния орган фактически и правни основания за издаване на акта. По изложените съображения, решението на Административен съд - Плевен не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. От касатора по делото е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,