Решение № 3800 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2011 г.

Решение № 3800 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1034/08.03.2011 г., постановено по адм. дело № 5279/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на Управителния съвет (УС) на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, по заявление на Пламен Стефанов Гюров и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Пламен Стефанов Гюров от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил мълчалив отказ на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, по заявление на Пламен Стефанов Гюров № С8-05/10.03.2010 г. за вписване в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност и е върнал преписката на Управителния съвет на КАБ за ново разглеждане съгласно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. От представените по делото доказателства е установено, че Гюров е бил включен в списъка на лицата с ограничена проектантска правоспособност (ОПП) с протоколно решение на УС на КИИП от 01/2008 г. (удостоверение рег. № 11130) с права да проектира самостоятелно строежи от кат. III и VI категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 5 ЗУТ по част пожарна безопасност. На проведено заседание на УС на 25.06.2010 г. е прието решение № 70, като по т. 4, съгласно която "Всички инженери, които са вписани до 04.12.2009 г. в регистрите на КИИП за ПП и притежават удостоверение за "Пожарна безопасност" се отписват от регистрите, считано от 01.07.2010 г. на основание чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИИП и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите". Решението е прието след обсъждане от членовете, които са отразени в протокола. С писмо изх. № 127/06.07.2010 г. жалбоподателят е уведомен, че е отписан от регистъра на КИИП. Този отказ е оспорен от него пред съда и с влязло в сила решение от 02.03.2010 г., постановено по адм. дело № 4820/2011 г. на Върховния административен съд е отменена т. 4. 4 от протокол № 70/25.06.2010 г. на УС на КИИП. В решението е обсъдена законосъобразността на оспорения пред АС мълчалив отказ, като е прието, че са изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 12 от ЗКАИИП относно основанията за продибиване на проектантска правоспособност на жалбоподателя. Към датата на подаване на заявлението същият е отговарял на условията по чл. 7 от ЗКАИИП, тъй като е притежавал професионална квалификация "инженер", при наличие на изискуемата се за това акредитация по смисъла на чл. 77 от Закона за висшето образование по отношение на академията на МВР за периода 2000 - 2010 г. Изложени са мотиви, че изменението на Наредба № 4/21.05.2010 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /обн. в ДВ бр. 96/2009/, в чл. 3 на която е въведено изискването "проектите да съдържат и част пожарна и аварийна безопасност", е неотносимо спрямо Гюров, тъй като това изменение не въвежда нови изисквания за придобиване на правоспособност, а освен това е влязло в сила след депозиране на заявлението от страна на жалбоподателя. Касационната инстанция намира така постановено решение за правилно. Пълна проектантска правоспособност може да придобият лицата, които са проектанти, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКАИИП. "Проектант" е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда, визирани в чл. 10 и 11 от закона, което има право да изработва устройствени схеми, планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от ЗКАИИП, вписването в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност на съответната камара, се отнася за съответните придобили това право лица, като след вписването си като проектанти с ограничена правоспособност, те могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. В конкретния случай на Гюров е била призната ограничена проектантска правоспособност с влязъл в сила административен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка, като са събрани всички релевантни доказателства. Не се спори между страните, а и от събраните доказателства е установено, че с влязъл в сила облагоприятстващ административен акт на Гюров е била призната ограничена проектантска правоспособност. Този акт не е бил оспорен по съответния ред и е породил правни последици - от него за Гюров са възникнали субективни права. Административният орган незаконосъобразно е отнел тези вече породени субективни права, придобити от друг стабилен административен акт и не е допуснал поисканото вписване. От една страна, в случая не е проведено производство по реда на Глава седма от Раздел III на дял втори на АПК, регламентираща правилата за възобновяване на производството по издаване на административни актове. От друга страна, правно несъстоятелни са аргументите на камарата, че решението за вписването на Гюров е нищожно поради противоречие с императивни законови норми, не е породило правни последици и това дава право на органа да не се съобразява с него и да "преразгледа" въпроса, като отстрани констатираното впоследствие "несъответствие". Освен това при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено решението за отписване на Гюров от регистъра, административният орган е длъжен да впише същия в регистъра, като възстанови съществуващото по силата на предходен влязъл в сила административен акт правно положение по отношение на проектанската правоспособност на лицето. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 240 лв. - хонорар за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение