Решение № 3807 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. С. Т., с постоянен адрес в [населено място], община Кърджали, област Кърджали чрез процесуален представител, адвокат С. Ф. Мехмед против Решение 890 от 05.07.2024г. на Административен съд-Кърджали по адм. дело 165/2024г. С него се отхвърля оспорването на Т. С. Т. срещу Решение 2153-08-70/08.04.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалба на Т. против Задължителни предписания ЗД-1-08-01544117/21.02.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Кърджали. С предписанията се разпорежда на Т. С. Т. да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.06.2022г. до 31.12.2023г. с вид код осигурен 13, декларация образец 1. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Кърджали чрез процесуален представител, юрисконсулт Белева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. С. Т. срещу Решение 2153-08-70 от 08.04.2024г. на директора на ТП на НОИ- Кърджали. С него се отхвърля жалба на Т. против задължителни предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.06.2022г. до 31.12.2023г. Мотивите са, че при проверка е установено, не е изпълнила състава на чл. 10, ал. 1 КСО, поради което не отговаря на изискването на регистриран земеделски производител по смисъла на §1, т. 5 от ДР на КСО. В констативния протокол КВ-5-08-01544045/21.02.2024г. на инспектор по осигуряването е установено, че в Областна дирекция "Земеделие" - Кърджали се съдържа информация във връзка с регистрацията й като земеделски производител, има заверка от 30.06.2022г. с място на дейност в землищата на [населено място] с отразени засети други зеленчуци с обща използвана площ от 1дка и с дата на регистрация 28.04.2023г. с място на дейност землищата на [населено място], със засети други зеленчуци с обща използвана площ от 1дка. В този протокол е прието, че декларираните площи се засяват във всяка една градина и се използват предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин - § 1, т. 27 от ДР на Наредба 10 от 10.06.2016г. за прилагане на под мярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". Също така е отразено в протокола, че продукцията от такова незначително количество е предназначена за лична употреба, а не с цел продажба, което до голяма степен разколебава качеството на "регистриран земеделски стопанин". При тези констатации е изведен извод, че не се произвежда продукция за продажба, съответно, не се извършва трудова дейност в качеството на земеделски производител, независимо от регистрацията като такъв. В същия смисъл са мотивите в решението на директора на ТП на НОИ- Кърджали, предмет на жалбата пред съда. Административният съд е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. По делото са представени и приети два броя годишни данъчни декларации, и са събрани гласни доказателства в подкрепа на твърдението на Т., че е продавала зеленчуци. По така събраните доказателства съдът е приел за установено, че не е извършвана трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като няма доказателства за количествата продукция, няма фактури за продажба, протоколи за предаване на продукция, а гласните доказателства са нелогични, в смисъл, че единият свидетел живее в Кърджали и пътува на 20км до [населено място] да купува домати от Т., които зеленчуци по сведение от другия свидетел Т. продавала и на пазара в Кърджали. При установеното от фактическа страна съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.. В случаят административният орган възприел количествен критерии-площта, на която се засяват зеленчуци, че не е достатъчна за да се произведе продукция за продажба, от което е последвал правният извод, че Т. няма качество на земеделски стопанин, тъй като не произвежда за да продава. Този количествен критерии е изведен от разпоредба, която няма нищо общо с предмета на делото, още по малко може да послужи за изводи относно качеството на земеделски стопанин, както е приел административният орган. На следващо място, е изведен необоснован извод, че след като няма качество на земеделски стопанин Т. не е упражнявала трудова дейност в това качество, поради което няма и качество на осигурено лице, следователно няма осигурителни права. Въпросът с упражняването на трудова дейност е на първо място фактически и по тези факти няма никакви мотиви на органа, а само заключения, основаващи се на необосновано предположение, че от определена площ не може да се произведе продукция за продажба. За такъв критерии по делото няма посочена относима материално правна регулация, експертиза или други доказателства, а посочената разпоредба на § 1, т. 27 от ДР на Наредба 10 от 2016г. е неотносима към предмета на делото и административното производство пред органа, поради което фактическите и прави изводи не се подкрепят от доказателства и закона. Предвид изложеното, констатациите на административния орган и съда са необосновани и в разрез с материалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отменят решението на директора на ТП на НОИ- Кърджали и задължителните предписания. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции в размер на 533.70 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение