Решение № 1841 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2012 г.

Решение № 1841 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 184 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 8883/2011 г. на Административен съд София - град, с което са отменени заповед № РД-15-0161/13.07.2011 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Христина Костадинова Съйкова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № РД- 15-0185/31.08.2011 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Съйкова е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е недопустим в частта, в която е отменена заповедта за налагане на наказание, а по същество излага доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон, тъй като заповедите са подробно мотивирани, издадени са след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Съйкова да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Доводът за недопустимост на съдебното решение в частта, в която е отменена заповед № РД - 15-0161/13.07.2011 г., с която на Христина Съйкова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е неоснователен. Действително, в жалбата заповедта изрично не е цитирана като номер и дата на издаване, но от текста на жалбата и от направените доводи се налага недвусмисления извод, че оспорването е насочено и против заповедта, с която на служителката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Ето защо доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение в тази част, като постановено след изтичане на преклузивния срок по чл. 149 от АПК не могат да бъдат споделени. Останалите доводи на касатора за противоречие на оспореното решение с материалния закон и за необоснованост са основателни. Решението на Административен съд София - град е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол началникът на дирекцията е орган по назначаването на държавните служители в администрацията) и при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е писмена и в нея са посочени допуснатите от служителката нарушения, обстоятелствата и времето на извършването им, служебните задължения, които са виновно нарушени, видът и размерът на наказанието (чл. 97, ал. 1 от ЗДСл). Останалите изводи на съдебния състав за отмяна на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, обаче не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Процедурата по налагане на наказание е проведена при спазване изискванията на закона. Служителка е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган със заповед от 17.06.2011 г. и са депозирани на 30.06.2011) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 30.06.2010 г.). В заповедта от 17.06.2011 г. изрично е посочено, че обясненията, които се искат са във връзка с "неизпълнение на служебни задължения и непредприети действия" по повод доклад на служители от дирекция "Оперативна дейност и контрол", в който се разглежда извършеното и неизвършеното по преписка № С 5-176/2010 г., цитирана в заповедта за налагане на наказание. Поради това следва да се приеме, че обясненията на служителката са именно във връзка с нарушението, за което по-късно е наказана. В подкрепа на този извод е съдържанието на писмените обяснения и дадените устни такива, в които е коментирана преписка № С 5-176/2010 г. и са посочени причини за допуснатото забавяне при обработването на преписките в сектора. С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Ето защо изводът за нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не се споделят от настоящия състав. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № РД - 16-065/17.06.2011 г. на началника на ДНСК), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Съйкова. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени и изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарното нарушението е наложено в двумесечния срок, предвиден в цитирания текст. Най-ранните данни за вида и характера на нарушението и неговия извършител се съдържат в доклада на служители от дирекция "Оперативна дейност и контрол", представен на дисциплинарно - наказващия орган на 13.06.2011 г. Това обстоятелство заедно с данните за ползван от служителката отпуск през периода 20.06.2010 г. -13.07.2011 г. формират извода, че срокът за налагане на наказанието е спазен. Заключението на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, също е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения, забава изпълнението на служебните задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от закона. В случая с оглед представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено, след установяване на допуснати нарушения на служебните задължения, на нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и забавено изпълнение на служебните задължения от страна на служителката. По делото е установено, че през периода 20.06.2010 г. - 17.06.2011 г. Съйкова, заемаща длъжността началник сектор София при РДНСК Югозападен район, не е създала организация на дейността на сектора и не е осъществила контрол над подчинените й служители относно спазването на сроковете за изпълнението на възложената, след сигнал на гражданин, от заместник - началника на ДНСК проверка по преписка № С 5-176/19.05.2010 г., засягаща основанието за изграждането и статута на строеж в гр. София. Установено е, че единственото разпореждане на Съйкова през посочения период във връзка с изпълнението на възложената задача по разпоредената проверка съобразно правомощията на ДНСК са указанията от 02.08.2010 г. към деловодството да "открият преписката". Други действия от страна на Съйкова по отношение на преписката през посочения по-горе период не са предприети. Проверката по случая е извършена след получаване на напомнително писмо и след образуване на дисциплинарното производство. При тези данни следва да се приеме, че бездействието на служителката във връзка с възложената проверка по преписка № С 5-176/19.05.2010 г. представлява неизпълнение на служебните задължения, предвидени в т. 5.1 и 5.4 от длъжностната характеристика, според които като началник на сектор Съйкова организира, ръководи контролира и отговаря за изпълнение на дейността на сектора при упражняване на държавния контрол по устройство на територията и строителството и организира и отговаря за обработката, правилността, законосъобразността и спазването на сроковете за отговори на жалби, сигнали и др. Правилно от страна на дисциплинарно наказващия орган е преценено, че описаното поведение на служителката и неизпълнението на заповедта на заместник - началника на ДНСК във връзка с проверката е в нарушение и на чл. 4, чл. 5, ал. 2 и на чл. 6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които задължават държавния служител да извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно и точно (чл. 4, ал. 1), да спазва служебната йерархия и да изпълнява заповедите на горестоящите органи (чл. 6, ал. 1), а при изпълнение на служебните си задължения да следва поведение, което създава увереност у органите чиято дейност подпомага, че могат да разчитат на него (чл. 5, ал. 2). Допуснатото неизпълнение и забавено изпълнение на служебните задължения, на разпореждането на горестоящ орган и на нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, дават основание действията и бездействията на Съйкова да се квалифицират като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДСл., поради което са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, първоинстанционният съд постановява акт в противоречие със закона. Възражението, че от страна на служителката не са извършени описаните в заповедта нарушения, поради ползвания от нея през м. юни и м. юли 2010 г. отпуск по болест, е неоснователно. Нарушенията, за които служителката е наказана са осъществени чрез бездействие, продължило почти една година. Ето защо непредприемането на действия, липсата на контрол за изпълнението и спазването на сроковете през всеки един момент от периода фактически осъществява нарушение на служебните задължения и обосновава възникването на дисциплинарна отговорност. Поради това ползваният отпуск, в случая не освобождава служителката от изпълнение на задълженията, присъщи на длъжността и качеството й на държавен служител и не води до отпадане на дисциплинарната отговорност. При определяне размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, последиците от него за държавната служба, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и цялостното поведение на държавния служител. След преценка на негативните последици за авторитета на институцията и образуваните против служителката няколко дисциплинарни производства, приключили с налагане на дисциплинарни наказания за неспазване на сроковете за работа по различни преписки, най-тежкото от които е "понижение в ранг за срок от една година (заповед № РД - 16-061/03.06.2011 г. на началника на ДНСК), следва да се приеме, че изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и най- тежката дисциплинарна санкция е наложена в съответствие с нормативните изисквания. Определено по тази начин наказанието има възпиращ и превантивен ефект и е насочено към съхраняване на авторитета на институцията и повишаване на доверието в дейността на администрацията и държавните служители. По този начин се постига и целта на закона, поради което изводът на административния съд за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 5 от АПК е незаконосъобразен. Изложеното относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" обоснова извод за законосъобразност и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Последната заповед е последица от първата, поради което следва да се приеме, че материалноправните предпоставки за издаването й са осъществени. Ето защо решението на административния съд следва да бъде отменено и в тази част. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е основателен. Изводите на първоинстанционния съд за нарушение на процедурата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са направени в противоречие със събраните доказателства. Не са съобразени представените писмени обяснения на служителката от 30.06.2011 г., в които изрично се споменава преписка № С 5-176/2010 г., посочена в заповедта за налагане на наказание, както протокола от 04.07.2011 г. за дадените пред дисциплинарно наказващия орган устни обяснения. Изводът за липсата на материалноправни основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е направен в противоречие с доказателствата за продължилото почти една година бездействие на служителката и неизпълнение на възложената проверка по преписка № С 5 - 176/2010 г., както и с доказателствата за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката за аналогични нарушения по други преписки. Констатираният порок е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. На това основание и съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен. С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Съйкова против заповед № РД-15-0161/13.07.2011 г. и заповед № РД-15-0185/31.08.2010 г. на началника на ДНСК, с които съответно на служителката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено, да бъде отхвърлена. С оглед изложеното и направеното искане Христина Съйкова следва да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,