Решение № 561 от 7.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002103714/2024 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от името на С. Г. С. чрез адвокат Н. Я. касационна жалба с вх.№ 6643 от 05.07.2024 г. срещу решение № 200 от 20.05.2024 г. по в. гр. д. № 704/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С него след отмяна на постановеното от Районен съд Казанлък решение № 285 от 23.06.2022 г. по гр.д. № 3417/2021 г. по описа на районния съд, делбата на трите недвижими имота, допусната между С. Г. С. и Е. Г. С. (починал в хода на производството и заменен в процеса от наследниците си по закон К. Г. С., Г. Е. Г., П. Е. Г., Т. Е. С., Г. Е. С., С. Е. С., М. Е. С. и Е. Е. С.) е извършена чрез изнасянето им на публична продан. Касаторът счита, че въззивният съд е нарушил процесуалния и материалния закон и съдебната практика по приложението на чл.69, ал.2 ЗН и чл.353 ГПК. Ответникът по касация оспорва жалбата. С определение № 2055 от 24.04.2025 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 20.05.2024 г. по в. гр. д. № 704/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково по въпроса: Какви са предпоставките, при които се прилага чл.353 ГПК? По този въпрос настоящият състав изразява следното: Както е прието в ТР № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието "различни по вид" (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, обаче е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. В противоречие с тази съдебна практика с обжалваното решение делбените имоти са изнесени на публична продан, макар съделителите да са две колена и до делба да са допуснати три отделни имота - два нежилищни /земеделски/ имота и един жилищен имот /апартамент/. Поради това решението в частта му за изнасяне на имотите на публична продан следва да бъде отменено като неправилно. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното: Предпочитаният от закона способ за извършване на делба е тегленето на жребий – чл.352 ГПК. Този способ осигурява равенство на страните и най-справедливо разпределение на имотите. Само ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, имотите се разпределят от съда – чл.353 ГПК. Съдебната практика е очертала критериите за приложение на този способ. Съгласно т.5, б.“в“ от ППВС № 7/28.11.1973 г. невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно. Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В случая дяловете на съделителите са равни, следователно не е налице невъзможност за съставяне на разделителен протокол. Същевременно не е установено някой от тях да е правил подобрения в общия жилищен имот или в земеделските земи. Следователно не е осъществена нито една от хипотезите, при които съдът разпределя делбените имоти по реда на чл.353 ГПК. Няма пречки за съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий между ищеца и наследниците на ответника няма да бъде неудобно. При извода, че тегленето на жребий не е невъзможно или неудобно, следва да се приеме, че законосъобразният способ за извършване на делбата е именно този по чл.352 ГПК. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия – съставяне на проект за разделителен протокол и теглене на жребий, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да извърши делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение