Решение № 5164 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 232/2018 г.

Решение № 5164 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 232/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. срещу решение № 6775/17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8852/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена заповед № 225 зз – 390 от 14.03.2017 г. на старши полицай при 01 РУ – СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, за разликата над присъдената сума от 300 лв до пълния предявен размер от 3000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен искът до пълния размер на претендираното обезщетение. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение, срещу което противната страна прави възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С решение № 6775/17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8852/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, в обжалваната му част, е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена заповед № 225 зз – 390 от 14.03.2017 г. на старши полицай на 01 РУ – СДВР за задържане в поделенията на МВР за срок от 24 часа на С. С., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, за разликата над присъдената сума от 300 лв до пълния предявен размер от 3000 лв. За да постанови решението си в тази част, съдът е приел за установено, че с посочената заповед ищецът е бил задържан от служител на 01 РУ при СДВР, поради съмнение за съпричастност към извършване на престъпление по чл. 345 а, а именно за притежание на наркотични вещества. Не е спорно и се установява от представените доказателства, че заповедта за задържане е отменена с влязло в сила съдебно решение. Събрани са и са обсъдени свидетелските показания на двама свидетели, въз основа на които е установено, че в резултат на задържането ищецът влошил отношенията си с близки и приятели. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на СДВР, на Стоянов са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психичен дискомфорт, притеснения, изнервеност, допълнителни негативни емоции във връзка с влошените отношения с близките му. Въз основа на така установеното съдът е приел за основателен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 300 лв., съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 300 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. Решението следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника не се дължат, предвид чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На касатора не се дължат разноски, а и такива не се претендират. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,