Решение № 835 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2017 г.

Решение № 835 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 279 от 2.08.2017 г. по административно дело № 203/2017 г. Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на К. Чафадаров от [населено място] против решение № 1012-20-29#1/2.06.2017 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Смолян. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от К. Чафадаров, действащ чрез пълномощника адвокат И. Апостолов. Подържат се доводи за нищожност, недопустимост и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – т. е. твърди се наличие на всички касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски по водене на делото. Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Смолян, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на подложеното на касация съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Установено е по делото от удостоверение изх. № 93-00-2788 от 5.12.2016 г., издадено от длъжностно лице при община Неделино, че имената К. Чафадаров, К. Чафадаров и С. Чафадаров, са имена на едно и също лице. Със заявление вх. № 14112/09.12.2013 г. до директора на ТП на НОИ - Смолян Чафадаров е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложено удостоверение изх. № 53 от 16.03.2004 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" гр. София, според което К. Чафадаров е работил на длъжност "леяр формовчик" за периода 1.01.1990 г. - 31.12.1992 г. В справка-опис на стаж на К. Чафадаров е посочено като приложено към заявлението удостоверение по образец УП-3 № 175 от 4.09.1989 г., издадено от Железопътен завод "Георги Димитров" гр. София, според което К. Чафадаров е работил на длъжност "пещар пълнач на вгряване" за периода 1.11.1976 г. - 31.12.1989 г. С разпореждане № [ЕГН]/18.12.2013 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Смолян, на К. Чафадаров е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.10.2013 г. пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 9.12.2013 г. Отпуснатата пенсия периодично е осъвременявана с последващи разпореждания на пенсионния орган. До ТП на НОИ – Смолян е подадено анонимно писмо (сигнал) с вх. № 1042-20-46/30.11.2015 г., в което са посочени лица, включително и К. Чафадаров, които незаконосъобразно получават пенсии за изслужено време и старост. С писмо изх. № 1029-20-693/22.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян е изпратил анонимното писмо (сигнал) за проверка на ОД на МВР - Смолян. Впоследствие материалите са изпратени в Районна прокуратура - Смолян по компетентност, под № 345 ЗМ 22/2017 г. по описа на ОД на МВР - Смолян. С разпореждане № [ЕГН]/04.04.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна от 1.05.2017 г. отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Чафадаров. Изложени са следните мотиви: На 15.03.2017 г. в ТП на НОИ – Смолян е получено писмо рег. № 345000-1971 от 13.03.2017 г. от старши разследващ полицай към ОД на МВР - Смолян, с което уведомяват за образувано досъдебно производство № ЗМ-22/2017 г. по описа на ОД на МВР - Смолян, прокурорска преписка с вх. № 111/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян относно лицето К. Чафадаров във връзка с представените от него документи за осигурителен стаж, положен в осигурителя ДФ "Строймашинженеринг" гр. София. Освен това, писмо изх. № 1030-40-777#1/29.03.2017 г. и писмо № 1029-40-12024#3/30.03.2017 г. на дирекция "Пенсии" в Централно управление на НОИ сигнализират, че в списъка на рисковите осигурители, от името на които са издавани документи със съмнение за неистинност или е подавана недостоверна информация за РОЛ са добавени осигурителите Железопътен завод "Георги Димитров" гр. София и ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. София. Недоволен от постановеното разпореждане за спиране на отпуснатата му пенсия К. Чафадаров го е обжалвал пред по-горестоящия административен орган. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1012-20-29#1/02.06.2017 г. директорът на ТП на НОИ - Смолян е оставил в сила разпореждане № [ЕГН]/04.04.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян и е отхвърлил депозираната срещу него жалба вх. № 1012-20-29/03.05.2017 г. от К. Чафадаров, като неоснователна. В мотивите си ръководителят на Смолянското ТП на НОИ е обсъдил висящото наказателно разследване по повод на представените от Чафадаров документи за осигурителен стаж и доход от посочените по-горе осигурители, както и това, че те са добавени в списъка на рисковите осигурители, и е приел, че това може да доведе до прекратяване на отпуснатата пенсия на лицето, което е предпоставка за спирането й до изясняване на случая. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това решение първоинстанционният съд е обосновал теза за неговата и на потвърденото с него разпореждане законосъобразност, като издадени от оправомощени по закон органи в изискуемата писмена форма, посочени фактически и правни основания за издаване и надлежно мотивирани, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие със законовата цел. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният с касационната жалба съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Решението на Административен съд - Смолян, с което жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Смолян е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Проверяваното първоинстанционно съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 95, ал. 2 във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания пред него административен акт – решението на директора на ТП на НОИ - Смолян № 1012-20-29#1/02.06.2017 г., с което е потвърдено процесното разпореждане от 4.04.2017 г. на пенсионния орган. Към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаването му в рамките на административния контрол е имало достатъчно доказателства за оборване на истинността на удостоверенията, ползвани от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съществено за изхода на заведения пред съда спор относно законосъобразността на разпореждането от 4.04.2017 г., с което е спряна пенсията и което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Смолян, е било изясняването на въпроса дали към датите на постановяване на тези актове е налице основание за спиране на пенсията, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая спирането е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. От регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО хипотези за прекратяване на пенсията относима за казуса е тази по т. 4 - пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Предвид конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на К. Чафадаров са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед наличието на съмнения относно истинността на данните за осигурителен стаж и доход в ДФ "Строймашинженеринг" гр. София и в Железопътен завод "Георги Димитров" гр. София, които съмнения са обусловени от констатираните несъответствия относно истинността на документите и информацията в тях. Цитираните документи са част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия. Данните по извършваните проверки от осигурителни органи, полицията и прокуратурата, изложени в писмо изх. № 1029-20-693/22.04.2016 г. до директора на ТП на НОИ – Смолян, писмо рег. № 345000-1971 от 13.03.2017 г. от старши разследващ полицай към ОД на МВР – Смолян, писмо изх. № 1030-40-777#1/29.03.2017 г. и писмо № 1029-40-12024#3/30.03.2017 г. на дирекция "Пенсии" в Централно управление на НОИ, писмо изх. № 1029-20-693#8 от 20.12.2016 г., писмо № 111/04.07.17 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Смолян по ЗМ-22/2017 г. по описа на ОД на МВР - Смолян за образувано досъдебно производство, постановление за образуване на досъдебно производство от 13.02.2017 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Смолян, представляват доказателства от рода на посочените в чл. 95, ал. 2 от КСО и несъмнено обуславят извод, че е било налице основание за спиране на пенсията. Категоричен аргумент в тази насока се извлича и от писмо изх. № 1029-20-693#8 от 20.12.2016 г., от което е установено, че данни за К. Чафадаров са открити в разплащателните документи на АПК - Неделино за тютюнопроизводство за 1977 г. 1981 г., 1989 г. и за периода от 1983 г. до 1986 г. Фактът, че за времето, за което Чафадаров е представил документи за осигурителен стаж, издадени от осигурителите ДФ "Строймашинженеринг" и Железопътен завод "Георги Димитров", лицето фигурира и в разплащателната документация на АПК – Неделино за тютюнопроизводство, е достатъчен да обоснове сериозни съмнения в истинността (както по отношение на автентичност, така и на вярност) на обсъжданите документи за осигурителен стаж. Следователно, материално законосъобразна е преценката на административните органи и на съда, че е било налице основанието за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Чафадаров към датата на постановяването на административните актове. Това е така именно защото са налице доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1. В настоящата хипотеза такова обстоятелство по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на основанието означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които удостоверяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчна е вероятността от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образуваното наказателно производство предмет на доказване е именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството, че няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за неистинността на документите. От значение е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, обратно на изложените в тази насока твърдения в касационната жалба. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя ще бъде възобновена съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от КСО от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията. Доводите на касатора за нарушения на чл. 35, чл. 36, ал. 1 от АПК, чл. 9, ал. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 6, ал. 1 от АПК се покриват с направените от него възражения пред първата съдебна инстанция, като по тях първоинстанционният съд се произнесъл подробно и аргументирано. Доколкото настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените от административния съд мотиви в тази насока, то не е нужно дословно да ги преповтаря. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съдебни разноски от ответника по касация не са поискани своевременно (а и няма данни да са извършени), поради което такива не му се присъждат, а предвид изхода на спора неоснователна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния жалбоподател. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,