Решение № 426 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2315/2011 г.

Решение № 426 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2315/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване наказателното производството по нохд № 713/2011 г. на Врачански районен съд /ВРС/ по реда на чл. 420, ал. 1 вр. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения относно допуснато нарушение на закона при приложението на чл. 66 НК. Защитата на осъдения К. В. също поддържа, че искането за възобновяване на производството по делото е основателно. Върховният касационен съд разгледа искането, провери постановената по делото осъдителна присъда, с оглед на поддържаното отменително основание и за да се произнесе, съобрази следното: Предложението на Главния прокурор за възобновяване на производството е подадено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, поради което следва да се приеме, че искането за възобновяване на наказателно дело е допустимо. Разгледано по същество искането е и основателно. С протоколно определение от 06.06.2011 г. постановено по нохд № 713/2011 г. на ВРС, е одобрено споразумение между районна прокуратура гр. Враца и подс. К. С. В., представляван от адвокат В. Г., с което подс. В. се признал за виновен и е осъден за извършено на 26.12.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 28 от НК на девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. При така определеното наказание, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК, релевираният с искането довод за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК е основателен. Това е така, защото основната предпоставка за условно осъждане на подс. В. не е била налице. Когато размерът на определеното наказание е под три години лишаване от свобода, приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е безусловно, така както е сторил първоинстанционният съд. В случая не е налице основното изискване, поставено от закона, лицето да не е осъждано за престъпления от общ характер. С влязло в сила споразумение № 130/17.05.2006 г. по нохд № 804/2006 г. на ВРС В. е признат за виновен и осъден за извършено на 01.02.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК на три месеца лишаване от свобода, при тригодишен изпитателен срок, определен на основание чл. 66 НК . Съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК, която заличава последиците на осъждането по тази присъда, не е извършвана. Осъденият вече е ползвал привилегията по чл. 86 НК да бъде реабилитиран по право, за извършено престъпление по чл. 123, ал. 4 от НК, предмет на осъдителна присъда по нохд № 42/12.05.1999 г. на Плевенски военен съд, поради което втора реабилитация по право е невъзможна. Затова районният съд, като е отложил изпълнението на наказанието за престъпление, извършено повторно по смисъла на чл. 28 НК, е допуснал нарушение, при приложението на материалния закон, каквото има предвид чл. 348, ал. 2 НПК. Констатираното нарушение е свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Понеже споразумението не е било предмет на касационна проверка и влязло в сила на 06.06.2011 г. касационният състав приема, че е налице основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за неговата отмяна по реда на възобновяването. Допуснатите нарушения следва да се отстранят в производството пред първоинстанционния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 355, ал. 1, т. т. 1, 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение