Решение № 231 от 14.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1161/2018 г.

Решение № 231 от 14.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1161/2018 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на Т. С. М. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 10.03.2014 г. по гр. д. № 32569/11 г. на Софийски районен съд. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 5 ГПК, с оглед поддържаното от молителят узнаване на постановения съдебен акт и твърдението за неучастие в производството. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е процесуално допустима. Молителят М. поддържа, в резултат на проведено производство по чл. 306, ал. 1 ГПК, че не е взела участие в развилото се съдебно производство. Ответникът по молбата – "ЗД Бул инс"АД, [населено място] не е заявил становище. Ответницата по молбата – С. К. счита същата за основателна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят М. в своята молба за отмяна е поддържала първата хипотеза на текста / макар и общо/ като е твърдяла, че не е взела участие в производството поради това, че не била уведомена за него "по настоящ адрес". Подадената молба е неоснователна. Сезираният, в резултат на валидно направено възражение по реда на чл. 415 ГПК в заповедното производство от Т. М., с искова молба на "ЗД Бул инс"АД, [населено място] против нея, Софийски районен съд, с разпореждане от 20.09.2013 г. е разпоредил на настоящият молител – ответник по спора да му бъдат изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея, като са указани в посоченият съдебен акт и предпоставките по чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 и 2 ГПК, както и правните последици по чл. 238, ал. 1 ГПК. Изпратеното в тази връзка съобщение до М. е било върнато в цялост. Върху него длъжностното лице – призовкар е удостоверило, че адресът е посетен на 07.11.2013 г. обитаван е от лицето И. Т., който дава сведения, че М. е променила адреса си. Същевременно на 02.10.2018 г. Т. М. е подала отговор – възражение по делото, в който е посочила адрес за призоваване, заявила е, изрично, че оспорва иска и счита, че ответникът е този, който следва да докаже дължимостта на сумите, които е претендирал по реда на чл. 417 ГПК. С определение от 01.11.2013 г., съдът е насрочил открито съдебно заседание, допуснал е приложените към отговора писмени доказателства и е извършил служебна справка за адреса на Т. М. / с оглед върнатата призовка/, въпреки че тя е посочила адрес в подадения лично от нея отговор – възражение на исковата молба. Такава справка, дадена по реда на Наредба 14/09 г. е приложена по делото. С протоколно определение от 10.12.2013 г. районният съдия не е дал ход на делото, като е отчел нередовното призоваване за съдебното заседание на М.. За следващото съдебно заседание страната е призована от всички посочени адреси, като от този, на който е посочила в отговора, призовката се е върнала с отбелязване, че адресът е посетен на 19.12.2013 г. на 26.12.2013 г. и на 21.01.2014 г. като е било оставено и съобщение. С определение от 22.01.2014 г. съдът е разпоредил с подробни мотиви в съответствие с изискванията на чл. 41 ГПК и с оглед редовното уведомяване по делото на страната още един път лицето да бъде призовано от другия посочен в справката адрес - [населено място], като изрично е указал и на длъжностното лице, че следва да удостовери търсенето на лицето в рамките на повече от един месец и от този посочен адрес, така както е било направено на адреса посочен от страната в отговора. Видно от протокол от 18.02.2014 г. съдът е приложил чл. 41 ГПК, като с определение от 05.06.2014 г. е мотивирал, след като е направил нови опити да връчи на лицето съобщения за решението, приложението на чл. 41 ГПК. Следва да се отбележи още, че в развилото се въззивно производство, инициирано от втората ответница – С. К., молителката Т. М. е била редовно призована за съдебно заседание на 27.10.2014 г., като призовката е получена от нейната майка, удостоверила получаването й с подписа си. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на СРС, с посочените съдебни актове. е приел, че са налице предпоставките по чл. 41 ГПК- страната е съобщила по делото адрес, като не е уведомила съдът за промяната му и не само, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а въпреки положените от него усилия не са й връчени съобщенията по делото. Следователно, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно уведомена за производството. Заявила е отговор по реда на чл. 131 ГПК на подадената искова молба, като е взела становище по иска по чл. 422 ГПК, а приложените към този отговор доказателства са били приети по делото. Неучастието й в съдебното заседание, проведено от състава не се дължи на нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда, а на процесуалното поведение на страната. Освен това, както бе обосновано фактически, недоказани са общите твърдения на молителят М., че не е била призовавана на настоящ адрес. Същата многократно е била призовавана от всички адреси, които съдът е събрал, с оглед осъществените служебно от него справки, като не се е задоволил само с предписаното от закона да я призове единствено от адреса, който сама е посочила по делото. Страната не е поддържала в настоящето производство, че се е намирала в обсъждания период на адреса си по регистрация, но не е търсена, нито е установила, че извършеното от призовкаря удостоверяване не отразява фактите, така както са осъществени – че адресът не е посещаван, респективно че на адреса е имало и други лица, изразяващи готовност да получат призовката, че на обсъжданите дати, тези лица, както и молителя са били на адреса, Страната се позовава единствено на фактически невярното твърдение за непризоваване от адрес, на който е била призовавана многократно в хода на производството. Следователно, не са налице отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна на това основание следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение