Решение № 922 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2011 г.

Решение № 922 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хорнет" ЕООД, гр. София срещу решение № 717/18.02.2011 г. по адм. дело № 7106/2009 г. на Административен съд - гр. София, първо отделение, осми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф26/14.03.2008 г. на началника на митница Аерогара София, поправено с решение № 342/2008 г. на началника на митницата и мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София, с което е определено митническо задължение за доплащане на мито и ДДС в размер на 8 983 лв., от които ДДС - 6 510 лв. и мито - 2 473 лв. Ответникът - началникът на митница "Аерогара - София", представляван от юрисконсулт Алексиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Ответникът - директорът на митница "Столична", не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - директорът на НАП - гр. София, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че по отношение на ЕАД № 5100/4-95367/15.09.2006 г. на жалбоподателя правилно, на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ и чл. 58, ал. 2 ЗДДС са определени публични държавни вземания - мито - 0,00 лв. и ДДС - 170 лв. За въведените с този ЕАД стоки, поставени под режим "внос" е установено, че е налице различие между декларираната митническа стойност и осчетоводените суми по търговските фактури и банковите документи за плащанията към външнотърговския контрагент. На следващо място съдът е приел, че с процесното ППСПДВ правилно в митническата стойност на стоките по процесните 9 бр. фактури е прибавена и таксата "ex works", като е отхвърлено становището на жалбоподателя, че тази такса не представлява разход за транспорт и не следва де се прибавя в митническата стойност на стоката. Прието е още в решението на административния съд, че относно декларираните с ЕАД № 5100/4-133504/12.12.2006 г. стоки, е установено различие между декларираната от вносителя митническа стойност и декларираната от изпращача стойност за митнически цели в транспортния документ (въздушна товарителница). Конкретно е установено, че с митническа декларация № 5100/4-133504/12.12.2006 г. жалбоподателят е внесъл стоки: "ръчни часовници с електронен принцип на действие" - 20 бр., с бруто тегло 2 кг и стойност по фактура № 2406/28.11.2006 г. с доставчик "Перфект Дигнити Интл" - 30 щ. д., както и стоки "части за GSM апарати - панели" - 600 бр. с бруто тегло 58 кг и стойност по същата фактура - 60 щ. д. Установено е също така, че с въздушна товарителница № АЕ-17044, полет SU 596 от 08.12.2006 г. и изпращач "Перфект Дигнити Интл" на територията на страната е въведена само една стока "ръчни часовници" с брутно тегло 60 кг, като декларираната стойност за пред митницата е 16 948 щ. д. При тези данни е прието, че правилно на жалбоподателя, на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ и чл. 58, ал. 2 ЗДДС са определени митнически задължения по процесния ЕАД: мито - 2315 лв. и ДДС - 5608 лв. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът е кредитирал частично. Така постановеното решение е законосъобразно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. С касационната жалба не са наведени нови възражения за отмяна на оспореното съдебно решение, респективно на оспореното ППСПДВ. Същите са били предмет на обсъждане и анализ от страна на административния съд, който е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. Новите твърдения, наведени в касационната жалба по същество се свеждат до това, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза относно действително платената цена на стоките по ЕАД № 5100/4-133504/12.12.2006 г. и представената по делото въздушна товарителница № АЕ-17044, както и относно добавянето към митническата стойност на стоките на таксата "ex works". Тези възражения на касатора са неоснователни, тъй като съдът има правомощието да извърши преценка на заключението на вещото лице преди да го кредитира, като съгласно чл. 202 ГПК не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Относно ЕАД № 5100/4-95367/15.09.2006 г. правилно съдът е приел, че по делото е безспорно установено различие между декларираната митническа стойност на стоките при поставянето им под режим внос и осчетоводените суми по фактура 1314IL6002-0977 на доставчик GREAT WELL ELEKTRONIC. Пред митницата е декларирана стойност 720 щ. д., а при извършена последваща проверка на банкови документи, се установява, че фирмата е платила на същия доставчик и по същата фактура с платежно нареждане № 129 от 07.09.2006 г. сумата от 1275 щ. д. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част като напълно кореспондиращо с останалите доказателства по делото, с което заключение е установено, че разликата между декларираната пред митницата и платената сума на доставчика е в размер на 222,44 лв. На следващо място съдът законосъобразно е приел, че с процесното ППСПДВ правилно в митническата стойност на стоките по процесните 9 бр. фактури, на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ са прибавени и разходите, заплатени от жалбоподателя за таксата "ex works", като правилно е отхвърлено становището на жалбоподателя, че тази такса не представлява разход за транспорт. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на РБ. Условията на външнотърговските договори се договарят съгласно установените от Международната търговска камара в Париж правила - "Инкотермс - 2000". Според тях "EX WORKS" - франко завод (уговорено място) означава, че продавачът поставя стоката на разположение на купувача в своите помещения, а купувачът понася всички разноски и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до желаното местоназначение. Предвид изложеното правилно с оспореното ППСПДВ към митническата стойност на стоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ са прибавени така осъществените транспортни разходи. В тази връзка съдът правилно и на основание чл. 202 ГПК не е кредитирал заключението на вещото лице, според което таксата "EX WORKS" не представлява транспортен разход и не следва да се начислява като разход за транспорт. Относно установената разлика между декларираната от вносителя митническа стойност на стоките с ЕАД № 5100/4-133504/12.12.2006 г., и декларираната от изпращача стойност в транспортния документ (въздушна товарителница), административният съд е постановил правилно решение. Анализирайки спорната митническа декларация, представената по делото въздушна товарителница № АЕ-17044 и представената по делото цесия, издадена от "Деспред", съдът правилно е установил, че тази цесия е издадена на база MASTER ТОВАРИТЕЛНИЦА № 555 - 9056 9791 и вътрешна товарителница № АЕ-17044, полет SU 171 от 12.12.2006 г. от Хонгконг (Сянган). Правилно е установеното от съда, че описаните в цесията позиции изцяло съвпадат с тези, посочени в ЕАД № 5100/4-133504/12.12.2006 г. В клетка 20 от процесния ЕАД "Условия за доставката" е посочено, че стоката се доставя CIF - София. Понятието CIF означава, че цената на дадена стока включва нейната стойност, транспортните и спедиторските разходи, както и стойността на застраховката до мястото на получаване. Следователно, както правилно е приел административният съд, след като в документалната цесия е посочено, че се издава на основание цитираната от митническите органи при последващия контрол въздушна товарителница, то посочената в нея сума от 16 948 щ. д. в графа "Декларирана митническа стойност" е стойността с всички включени разходи по доставката CIF. В тази връзка съдът отново, съгласно правомощията си по чл. 202 ГПК не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част, тъй като обсъдено заедно с останалите доказателства по делото, същото не кореспондира, напротив опровергава се от тях. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед искането на процесуалният представител на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и изхода от спора, искането се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК