Решение № 13725 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2015 г.

Решение № 13725 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, против решение № 594 от 21.03.2015 г., постановено по адм. дело № 3053/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 161202423 от 15.06.2012 г. на орган по приходите в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите, потвърден с решение № 1160 от 4.09.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на "Ди Ем Трейд" ООД за отчетни периоди 01.04.2009 г. до 28.02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 372 861,19 лв. по фактури, издадени от "МЦ Комерсиал" ЕООД и "Транстил БГ 2010" ЕООД, както и съответните лихви за просрочие съобразно преобразуваните резултати за всеки отделен отчетен период и е осъдена дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на дружеството разноски в размер на 591,50 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ди Ем Трейд" ООД не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение в обжалваната част. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея в обжалваната част съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161202423 от 15.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1160 от 4.09.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив в частта, с която на "Ди Ем Трейд" ООД за периоди от 1.04.2009 г. до 28.02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 372 861,19 лв. по фактури, издадени от "МЦ Комерсиал" ЕООД и "Транстил БГ 2010" ЕООД, както и съответните лихви за просрочие и е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в останалата част. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА относно отказаното право на данъчен кредит за период м. ноември 2009 г. в размер на 68 363,90 лв. по издадени от "Акрю" ЕАД фактури, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че същият е незаконосъобразен, защото предвид събраните доказателства дружеството е оборило изложените в него фактически констатации. Обосновал е извод, че спорните доставки са установени юридически факти и като правна последица от това за ревизираното лице се е породило правото на данъчен кредит. Решението в обжалваната част е правилно. Спорът пред първоинстанционния съд, предвид предмета на касационната жалба, е относно допълнително начисления ДДС в размер общо на 372 861,19 лв. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за периода от 1.04.2009 г. до 28.02.2011 г. по фактури, издадени от "МЦ Комерсиал" ЕООД и "Транстил БГ 2010" ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като нормата на чл. 113 предвижда задължение на доставчика да издаде фактури за извършената от него доставка на стока или услуга с реквизити, лимитативно изброени чл. 114 ЗДДС, така че да се приемат за установени фактите в нея. За да възникне правото на данъчен кредит, следва получателят по сделката да притежава валиден документ, който да удостоверява извършването й, за да може да се направи извод, че получената стока или услуга са облагаеми доставки. Посочените изисквания на закона са спазени по отношение на ревизираното лице "Ди Ем Трейд" ООД. Дружеството е представило всички документи, които с оглед на доставките са се намирали у него и които могат да докажат получаване на доставките, предмет на издадените фактури. По делото е установено, че стопанската дейност на ревизираното дружество се осъществява в наето железопътно и авто разтоварище и претоварище за газ пропан-бутан в с. Белозем, които се използват за съхранение на стоките, предназначени за търговия. Разполага и с газстанция на същия адрес. За осъществяване на дейността се използват 6 броя железопътни цистерни с местонахождение с. Белозем съгласно представен договор за наем. Дружеството използва и вместимости за съхранение на дизел/газьол, намиращи се в гр. Пловдив на посочен адрес. Има назначени 18 лица по трудови правоотношения. Счетоводството на ревизираното лице е водено в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство. По отношение на упражненото право на данъчен кредит в размер на 346 847,12 лв. по фактури, издадени от "МЦ Комерсиал" ЕООД, административният съд правилно се е позовал на протокола, издаден в резултат на извършената на прекия доставчик насрещна проверка. В него е удостоверено, че всички спорни фактури с този издател са включени в дневниците за продажби и справките декларации по периоди; ДДС е отразен като задължение към бюджета от доставчика; плащането по сделките е извършено по банков път; правото на собственост е прехвърлено на датата на освобождаване на пропан - бутана от митницата; доставчикът разполага с ресурсна обезпеченост за извършване на сделките. Съдът е обсъдил всички приложени към преписката по проверката доказателства: счетоводни и банкови документи, договор за продажба на дизелово гориво, автомобилен бензин А-95Н и пропан-бутан от 7.04.2010 г., сключен между "МЦ Комерсиал" ЕООД като продавач и "Ди ем Трейд" ООД като купувач; договор от 2.08.2010 г. за наем на недвижим имот в с. Драгичево, договори за транспортни услуги с "Тенакс Ойл" ЕООД и "Транстил" ЕООД, товарителници с попълнени данни за изпращач - "МЦ Комерсиал" ЕООД, получател "Ди ем Трейд" ООД, съответен превозвач, място на натоварване и разтоварване, наименование на стоката с конкретното й количество, името на водача на МПС и регистрационния му номер, подписи на изпращача и превозвача; съответните пътни листове, съответстващи на товарителниците; приемо - предавателни протоколи относно доставката и предаването на фактурираните стоки в ползваната от получателя база в с. Белозем. Към всяка от спорните фактури е приложен Акцизен данъчен документ, издаден от "Бутан газ" ЕООД, гр. Перник на съответния предходен доставчик на "МЦ Комерсиал" ЕООД, както и декларация за съответствие на качеството на течните горива, издадена от вносителя на стоката. Съобразени са събраните доказателства във връзка с извършените транспортни услуги по превозването на доставените количества горива, както и тези, свързани с предходните доставчици. Въпреки че са представени в хода на ревизията, тези доказателства не са обсъдени от органите по приходите, които са отказали правото на данъчен кредит, като са се позовали на факти и обстоятелства, изложени в ревизионни актове, съставени на прекия доставчик, единият от които не е влязъл в сила. Стабилитетът на РА обхваща установените с него данъчни задължения на ревизираното лице по основание и размер. Констатациите в мотивите на влязъл в сила РА, съставен на прекия доставчик, биха имали значение в настоящото производство на доказателство, наред с останалите доказателства по делото. Невлязъл в сила РА на прекия доставчик не следва да се обсъжда. Съгласно чл. 3, ал. 3 ДОПК истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. В тази връзка в нормата на чл. 37, ал. 1 ДОПК е установено служебно задължение на органите по приходите да събират доказателства. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че извършването на действията по установяване на релевантните факти и техния анализ не може да бъде заместено само от констатации и изводи, формирани от друг административен орган, в рамките на друго ревизионно производство, проведено по отношение на прекия доставчик, без да се обсъдят представените в хода на ревизията на "Ди Ем Трейд" ООД документи. След като е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до обоснован извод, че процесните стоки са съществували като фактическа наличност и са били предадени в разпореждане на получателя от неговия пряк доставчик. По отношение упражненото право на данъчен кредит по фактури № 12/29.01.2011 г.; № 8/14.01.2011 г.; № 7/13.01.2011 г. и № 1000000001/8.01.2011 г. с доставчик "Транстил БГ 2010" ЕООД и предмет на доставките пропан-бутан в описаните в тях количества с включен акциз и транспорт, съдът е извършил анализ на представените доказателства относно всяка фактура и е направил извод за реалност на доставките. Съобразил е резултатите от извършените насрещни проверки на прекия доставчик и на предходен такъв "Лакпром 2010" ЕООД, както и съставеният спрямо последното дружество РА за задължения по ЗДДС за периоди от 18.11.2010 г. до 28.02.2011 г. Позовал се е на заключението на съдебно - графологичната експертиза, съгласно което подписите в декларация за съответствие на качеството на течни горива № 188/08.11.2011 г., № 191/11.01.2011 г.; № 200/29.01.2011 г. и № 192 от 11.01.2011 г. е изпълнен от Николай Георгиев Карагьозов- управител на "Лакпром 2010" ЕООД, а подписът за предал от името на "Транстил БГ 2010" ЕООД в приемо - предавателните протоколи от 08.01.2011 г., 13.01.2011 г., 14.01.2011 г. и от 29.01.2011 г. е положен от Иван Николов Златарски - управител на дружеството към този момент. Правилно е заключението, че изводите на органа по приходите за липса на доказателства относно произхода на процесните стоки са направени без да са обсъдени и анализирани представените пред него писмени доказателства (договор за доставка на горива от 03.01.2011 г., договор за транспортна услуга, декларации за съответствие, акцизни данъчни документи, международни товарителници, сертификати за качество, приемо - предавателни протоколи, пътни листове, приходни касови ордери и др.), а са базирани на РА № 0111090062/09.01.2012 г., съставен на предходен на прекия доставчик - "Лакпром 2010" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че анализът на представените по делото писмени документи сочи на идентични и безпротиворечиви данни по отношение физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми по доставките, транспортирането и предаването им в разпореждане на ревизираното дружество в ползваната от него складова база в с. Белозем. В касационната жалба се правят доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че извършеният анализ на доказателствата е без коментар на откритите несъответствия между отделните документи и сключените договори между страните, в резултат на което нарушение неправилно е прието, че са налице реални доставки и ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен по отношение издадените от "МЦ Комерсиал" ЕООД и "Транстил БГ 2010" ЕООД фактури. По делото няма спор относно тълкуването на материалния закон, вкл. и относно условията, при които възниква правото на данъчен кредит, както и че в тежест на данъчно - задълженото лице е да установи тяхното наличие. Спорът е по фактите, при които съдът е приел, че са изпълнени предвидените законови условия за възникване на правото на данъчен кредит. По същество касационният жалбоподател оспорва фактическите установявания в решението в отменителната му част, като твърди, че изводите на административния съд са направени без да са обсъдени множеството противоречия по отношение на складовите обекти, в които са съхранявани стоките, дублиращи документи за един и същи транспорт, липса на част от придружаващите документи, несъответствия и поправки в представените такива, които според него водят на мисълта, че са съставени с оглед нуждите на ревизионното производство и не документират реални доставки на стоки. Както беше посочено, съпоставка между документите, приложени по цитираните РА, съставени спрямо "МЦ Комерсиал" ЕООД и "Лакпром 2010" ЕООД, както и тези, събрани в хода на ревизията на "Ди Ем Трейд" ООД, не е извършвана от органа по приходите в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него РА, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство. Административният орган се е ограничил само до позоваване на констатации, съдържащи се в тези ревизионни актове. Изложеното в касационната жалба, че в решението липсва обсъждане на несъответствията между събраните доказателства, което е дало основание на органа по приходите да приеме липсата на реални доставки, не се споделя от настоящия състав. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства, възпроизвел е аргументите на приходния орган за непризнаване правото на данъчен кредит по процесните фактури и е изложил подробни мотиви защо не възприема неговите констатации и намира за доказани възраженията на задълженото лице за наличие на законовите предпоставки за възникване на право на данъчен кредит. Като е отчел значителния брой документи, съпътстващи процесните фактури, времето на издаването им, обема на съдържащата се в тях информация, различните материални закони, по които са съставени, обосновано съдът не е споделил възражението на органа по приходите, че те са създадени за нуждите на ревизионното производство и е приел за необорена тяхната автентичност и истинност. Затова при правилно тълкуване на закона, както и при съобразяване с практиката в решенията на Съда на Европейския съюз, административният съд законосъобразно е посочил кои обстоятелства са доказани, за да направи извод, че е налице фактическия състав на правото на данъчен кредит. Обосновано е приел, че предметът на доказване се отнася основно по отношение на пряката доставка, като данъчно - задълженото лице няма доказателствена тежест да установява реалността на предходните доставки на неговия доставчик. В конкретния случай не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито ревизираното лице като получател по доставките да е знаело или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. В контекста на даденото от СЕС задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и др.) следва принципът, че добросъвестният получател по облагаема ДДС доставка на стоки и услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради допуснати нарушения и/или недобросъвестност от неговия доставчик, за което не е установено знание или недобросъвестност от страна на получателя. В тази връзка и предвид установената наличност на стоките при преките доставчици и получателя, извършеният транспорт и приемо - предаването на фактурираните горива, правилно съдът е приел, че спорните доставки са реално извършени. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита. Ответникът не претендира разноски за тази инстанция, поради което такива не се присъждат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,