Решение № 9915 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2009 г.

Решение № 9915 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Амуджиев, в качеството му на процесуален представител на Пламен Георгиев Стилиянов, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ "Жевис-Пламен Стилиянов", срещу решение № 58 от 26.01.2009 г. по адм. дело № 24 по описа за 2008 г. на окръжен съд - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторно разглеждане, след отменително решение на ВАС, е бил РА № 03001333 от 27.07.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 708 от 4.10.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден на Пламен Георгиев Стилиянов, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ "Жевис-Пламен Стилиянов" за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2004 г. и с него му е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 59 843.88 лв. главница и в размер на 10 140.07 лв. лихва. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, направени са съответните на нея правни изводи и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалваното решение. Изпълнени са и дадените с решение № 3839 от 1.04.2008 г. по адм. дело № 12540 по описа за 2007 г. на ВАС, първо А отделение. В хода на обсъжданата ревизия е установено, че на търговеца е извършена ревизия за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2002 г., която е приключила с РА № 03001332 от 12.05.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Същият е влязъл в сила, като не е обжалван, на 30.05.2006 г., която дата е преди датата на съставяне на ревизионния доклад по настоящата ревизия - 23.06.2006 г. В хода на ревизията са събрани доказателство от ревизираното лице, от специализирани органи, от трети лица, извършени са насрещни проверки. След анализ на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице, паричния поток, както и всички относими обстоятелства са съставени сравнителни таблици/баланс на касовата наличност за ревизираните периоди. При извършената съпоставка в частта на таблиците за изразходваните от жалбоподателя средства за финансиране му като ЕТ, получените дивиденти, върнати и предоставени парични средства, както и собствена издръжка и други разходи, ревизиращият орган е установил, че е налице отрицателно салдо между приходите и разходите в размер на 36 082.29 лв. за 2003 г. и 174 926.95 лв. за 2004 г., т. е. недостиг на средства в тези размери. При определяне на салдото на касовата наличност към 31.12.2002 г. ревизиращият орган е взел предвид това, установено с цитирания по-горе РА, влязъл в сила. Последният е приел, че това са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като са формирали размера на данъка по този ред. Съдът е изслушал по делото ССчЕ, като е обсъдил заключението по нея, което не е кредитирал. Отбелязал е, че експертът е взел предвид балансите за касови наличности за 2000 г., за 2001 г., за 2002 г., за 2003 г. и за 2004 г., но не е взел предвид установеното в хода на ревизията за 2002 г. с цитирания и влязъл в сила РА, което според него не е правилно, респ. извода на вещото лице за липса на отрицателно салдо за двата периода не кореспондира със събраните по делото доказателства. В тази насока са били и дадените указания с посоченото по-горе отменително решение на касационната инстанция. Правните изводи на съда се свеждат до двата основни спорни момента, а именно неправилното позоваване от страна на ревизиращия орган на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.), който не се явява приложим процесуален закон, както и неправилното според жалбоподателя определя на данъчната основа. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения, които представляват същите възражения направени и в първоинстанционното производство. Правилни са изводите на съда относно първия спорен момент относно неприложимостта на чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.), още повече че това е отчетено от горестоящия административен орган, който в решението си на стр. 3 изрично е направил преквалификация, че РА е издаден по общия ред, като е приложим ЗОДФЛ (отм.), респ. при облагането данъчната основа е определена по чл. 35 от цит. закон. Следва да бъде споделен извода на съда, че при издаване на РА ревизиращият орган се е позовал и на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), в която разпоредба изрично е посочено, че при ревизията и констатиране на обстоятелствата, визирани в нея като, че имуществото на данъчното задължено лице надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа. Прилагането на особения ред за облагане е изключително от негова компетентност, в рамките на оперативната му самостоятелност. От фактически установеното по делото се констатира, че има превишение на разходите над приходите, като разликата представлява доход с недоказан произход, който следва да бъде обложен по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Съответен на фактическата страна по спора и правилен е извода на съда, че следва да бъде зачетен стабилитета на влезлия в сила РА, който като индивидуален административен акт се ползва с него. Неоснователно е възражението на касатора, че мотивите на същия не се ползват с този стабилитет, както и самия РА, понеже с него не са определени данъчни задължения. Напротив издадения РА съществува в правния мир и обстоятелството, че към определен момент той е бил благоприятен за неговия адресат не може да обоснове незачитането на същия с оглед на фактическите констатации, който съдържа в друго административно производство, развило се по повод стопанската дейност на същия адресат за друг времеви период. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение