Решение № 1479 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2008 г.

Решение № 1479 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Митница - Кюстендил и "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня, Кюстендилска област срещу решение № 177/9.07.2008 г., постановено по адм. д. № 76/2008 г. по описа на Административен съд -съд - гр. Кюстендил. Началника на Митница - Кюстендил обжалва посоченото решение в частта, в която е отменено негово решение № 47/3.10.2007 г., с което е определена митническа стойност на внесена стока - употребяван четириколесен мотоциклет, марка "Хонда", модел "Кодиак", както и в частта, в която е отменено същото решение за определени за заплащане допълнителни митни сборове, както следва: мито в размер на 307, 25 лв. и ДДС - 505, 62 лв. Макар да не е упоменато от съда, решението на митническия орган е потвърдено с решение № РМ-4405-0119/8.01.2008 г. на директора на РМД - гр. София. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт не отговаря на обективната истина, тъй като то е издадено при стриктно спазване на нормаустановените правила. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части. Ответникът по тази касационна жалба -"Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня в писмено становище излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня, Кюстендилска област обжалва решението в частта, в която преписката е върната на административния орган за решаване на делото по същество. Твърди се от касатора, че не е налице основанието за връщане на преписката, тъй като решението на административния орган е постановено при материална незаконосъобразност, което и доколкото естеството на спора позволява решаването му по същество, води до липса на предпоставки за връщане на преписката за повторно произнасяне по същество. Ответникът по тази касационна жалба- началника на Митница - Кюстендил, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, участвали в първоинстанционното съдебно производство и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК, което обуславя процесуалната им допустимост, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: За да отмени посоченото по-горе решение на административния орган и да му върне преписката отново за произнасяне по същество, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 102, ал. 2 ППЗМ при съмнение митническите органи могат да поискат допълнителна информация по чл. 98, ал. 4, т. 3 и ако съмненията им остават, преди да вземат окончателно решение, следва да уведомят заинтересованото лице писмено за мотивите, на които основават техните съмнения. Съдът е приел, че в процесния случай, че при възникналото съмнение в митническите органи, последните са уведомили "Шарлот" ЕООД да представи доказателства въз основа на допълнителната проверка, без да се уточнява в каква връзка се извършва тя, както и не са изложени мотиви от митническия орган относно съмненията му. Освен това съдът е счел, че не е предоставена реална възможност на засегнатото лице за отговор, както е предвидено в чл. 102, ал. 2 ППЗМ. Направен е извод от съда, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е обусловило и материалната му незаконосъобразност и като краен резултат митническата стойност на внесената стока не е определена съобразно критериите в приложимата правна норма - чл. 35 ЗМ, като вместо договорената стойност е назначена експертиза за изчисляване на митническата стойност чрез прилагане на неотносими критерии, предвидени в неприложимата за фактическия състав на разглежданата хипотеза норма - чл. 37, ал. 1 ЗМ. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административното производство пред митническите органи е допуснато такова съществено нарушение на чл. 102 ППЗМ, което да доведе до незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт и в тази връзка до неговата отмяна. Освен това следва да се отбележи, че митническият орган при съмнение може да изиска представяне на допълнителна информация за внесената стока и в случая това е сторено - поискано е от "Шарлот" ЕООД да представи документи за начина на плащане (суифт, платежно нареждане или други документи) за стоката по процесния ЕАД. В тази връзка митническият орган е дал подробни указания какво да бъде представено и от него се установява, че съмненията му са относно стойността на внесената стока. Неуведомяването на "Шарлот" ЕООД съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 ППЗМ не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на митническия акт само на това основание. Не са накърнени правата на вносителя, тъй като ако той е имал доказателства, но не ги е представил на митническия орган, издал акта, е имал последваща такава възможност да го направи при административното и съдебно обжалване. Съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, въпреки, че е събирал доказателства, които касаят съществото на спора - определяне на действителната митническа стойност на внесения мотоциклет, включително и чрез проверка с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, която не е обсъдена в мотивите на решението. Съдът правилно е отразил в съдебния си акт, че неправилно митническите органи са приложили чл. 37, ал. 1 ЗМ, тъй като тя е неприложима за настоящия казус, тъй като митническата стойност на процесната стока може да се определи по правилата по чл. 35 ЗМ. В същото време обаче от доказателствата по делото съдът е имал възможност да се произнесе по съществото на спора и да определи действителната стойност на внесената стока по чл. 35 или чл. 36 ЗМ, тъй като при постановяване на решенията - на началника на митницата и на горестоящия административен орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение и в двете му части е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. Предвид на изложеното и на посоченото основание, Върховният административен съд, I отделение,