Решение № 8887 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2014 г.

Решение № 8887 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на Лилия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев, гр. София, чрез проц. представител адв. Димитрова, с искане да бъде изменено решение № 2586/10.03.2014 г. по адм. дело № 14924/14 г. в частта за присъдените разноски. Ответната страна по искането - Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Радоева Марковска изразяват становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира молбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2586/10.03.2014 г. ВАС се е произнесъл с окончателен акт, с който е оставил в сила решение от 5.03.2014 г. постановено по адм. д. № 3379/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение IIIб състав. Осъдил е Лилия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев да заплатят на Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Радоева Марковска разноски за един адвокат 1800 лв. или по 600 лв. за всяка една от тях. Осъдил е Лилия Петрова Дачева и Димитър Иванов Чешмеджиев да заплатят и на Елена Димитрова Николова разноски за един адвокат в размер на 600 лв. За да постанови акта си в тази му част съдът е приел, че искането е направено своевременно, видно от протокола от съдено заседание от 17.02.2015 г. В тази връзка е приложен договор за правна помощ и съдействие № 510805 от 16.02.2015 г. между Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска, Маргарита Радоева Марковска и адвокат Асенов. Цитирания договор е подписан от двете страни и в него изрично е посочена договорената сума. Възнаграждението е реално заплатено. Приложен е и договор за правна помощ и съдействие № 519532 от 17.02.2015 г. между Елена Димитрова Николова и адвокат Беловеждова подписан от двете страни. Договорената сума от 600 лв е реално заплатена. Налице е и искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо, като несвоевременно направено. Страната е разполагала с възможността да го направи до приключване на устните състезания, което не е сторено. Искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК макар и направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не следва да бъде уважено. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, приложим субсидиарно по реда на чл. 144 АПК, направените от ответника разноски следва да се заплатят от жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 600 лв., т. е. заплатеното и присъдено като сторени разноски адвокатско възнаграждение е в минималния размер. Воден от изложените съображения, Върховен административен съд, второ отделение, в настоящия състав