Решение № 2101 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2017 г.

Решение № 2101 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД- град София, депозирана от адв. А. Тодорова от САК, насочена срещу Решение № 4372 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2719/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че при изменение на административен акт, реалните последици са като при отмяна на последния и това е логична и реална последица от постановеното в административнонаказателното производство решение на АССГ. Намира изводите на съда за неправилни, тъй като той тълкува неправилно и формално текста на закона. Счита, че в настоящия случай са налице всички елементи от състава на деликта по специалния ред на ЗОДОВ. Моли да се отмени решението на АССГ и да се уважи предявения иск. Претендира и разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД-, в съдебно заседание, чрез адв. Чакова от САК, поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението на АССГ и уважи предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като са налице предпоставките за това. Моли, да бъдат присъдени разноски с оглед представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Дирекция Инспекция по труда- град София, в съдебно заседание, чрез юрк. Стоянова, моли да се остави без уважение касационната жалба, която счита за неоснователна. Намира решението на Административен съд София – град за правилно и законосъобразно, като постановено изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД град София, подадена чрез адв. А. Тодорова срещу Дирекция Инспекция по труда София, с правно основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, с която моли за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 500 лв., представляваща претърпени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, вследствие на изменено с влязло в сила решение на съда, обжалвано от дружеството НП, издадено от ответника. С обжалвания съдебен акт на АССГ е ОТХВЪРЛЕН иска на "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД- град София срещу Дирекция Инспекция по труда- София, с правно основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, с която се моли за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 500,00 лв., представляваща претърпени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, в следствие на изменено с влязло в сила решение на съда, обжалвано от дружеството НП, издадено от ответника. В частта за разноските е ОСЪДЕНО "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД - град София да ЗАПЛАТИ на Дирекция Инспекция по труда- София, сумата от 300,00 лв. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С Определение от 09.10.2017 г. на основание чл. 248 ГПК е изменено решението в частта, с която "Ел Енд Ем Кетъринг" ООД - град София ОСЪДЕНО да заплати разноски на Дирекция "Инспекция по труда" София, като сумата от 300,00 лв. е намалена на 100 лева. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че с Решение № 5243/22.07.2015 г., по КНАХД № 1311/2015 г. АССГ е отменил потвърдителното Решение от 24.11.2014 г. по НАХД № 16003/2014 г. на СРС и вместо това изменил НП № 22-000388/12.06.2014 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда– София", като преквалифицирал нарушението като такова по чл. 415 в, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ и намалил размера на наложената имуществена санкция на 100, 00 лв. За да постанови този резултат решаващият съд, след подробно обсъждане на събраните доказателства, приложимата правна уредба ЗОДОВ и КТ е намерил, че не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като не е налице отменен акт на ответника. Посочил е, че НП не е отменено в нито една негова част, а е изменено относно квалификацията на нарушението, като е констатиран факта, че нарушението е безспорно установено. Счел е, че преквалификацията на нарушението е била наложителна, тъй като съдът е приел маловажност на нарушението, което налага и намаляване размера на наложената санкция, но не отпада ангажираната административна отговорност на дружеството ищец. Намира, че с измененото НП е наложена имуществена санкция, макар и намалена от касационния съд, за нарушение на правилата за наличие на трудов договор с работник осъществяващ трудова функция, т. е., налице е неправомерно поведение на работодател, който не е спазил изискванията на трудовото законодателство, което поведение е установено безспорно по предвидения за това ред. Решаващият съд е приел, че обезщетение се дължи за причинени от администрацията вреди, вследствие на техен незаконосъобразен акт, предвид на което не е възможно при наличие на извършено нарушение от страна на ищеца, да се претендират вредите, претърпени от него при намаляване на санкцията, наложена с акта на ответника. Адм. съд в заключение е счел, че предвид на това, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, а именно наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния и предвиден за това ред, то не следва да се изследва наличието на останалите предпоставки, необходими за уважаване на иска. Намира, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, визирани в хипотезата на тази правна норма, поради което иска следва да бъде отхвърлен. При извършената от настоящия състав на ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. В случаи, като процесния вредите от незаконосъобразно НП могат да се претендират по чл. 203 и сл. от АПК след надлежната му отмяна. Тази отмяна, е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди. Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина- пред Софийския районен съд. Районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В случая при съдебната проверка не е установена незаконосъобразност на НП- чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Не е прието, че липсва противоправен характер на деянието. Съобразно послужилата за издаване на НП разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Видно от установеното по делото, НП № 22-000388/12.06.2014 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда– София", е изменено като е преквалифицирано нарушението като такова по чл. 415 в, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е намален размера на наложената имуществена санкция на 100,00 лв. Макар и да е определено по-малко по размер наказание е налице наложена санкция за извършеното нарушение на КТ. Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г., на ОСК на ВАС разпоредбата на чл. 415 в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс. След като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че са налице предпоставките по чл. 415 в КТ за квалифицирането му като "маловажно", на последния от АССГ е наложено по- леко наказание от това, определено с наказателното постановление. НП не е отменено, като незаконосъобразно, при условията на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че соченият от ищеца като незаконосъобразен административен акт не е отменен по съответния ред, влече извод за недопустимост на иска за обезщетение за вреди, който се претендира да са настъпили от този акт. Липсва процесуална предпоставка за допустимост на иска. Липсата на предварително отменен като незаконосъобразен административен акт основава недопустимостта на исковото производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при приложението на чл. 204, ал. 1 от АПК. При така изложените съображения решението, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение