Решение № 12440 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), против решение 7417/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 11557/2023г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни И. Д. И. - старши инспектор в регионален отдел "Северозападна България" към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и И. А. С. - главен инспектор в регионален отдел "Северозападна България" към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири против предписания, издадени на основание чл. 190б от Закона за водите, обективирани в раздел V, т. 2 от констативен протокол 03-01-49/19.09.2023 г. издаден от старши инспектор и главен инспектор в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Северозападна България в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с който са дадени задължителни предписания за яз. Градешница, Област: Враца, Община: Враца, а именно: По осъществяване на безопасна техническа експлоатация в срок до 29.12.2023 г.: Да се възстанови експлоатационното състояние на входната шахта на основния изпускател, Да се поддържа на 1 м. под кота преливен ръб, Да се хоризонтира и уплътни короната на язовирната стена и Да се възстанови експлоатационното състояние на енергогасителя след преливника. С атакуваното решение ДПУСЯ е осъдено да заплати на ДАМТН сума в размер на 100 лева. От фактическа страна е установено, че язовирът е публична държавна собственост и е предоставен за управление на ДПУСЯ, който по силата на чл. 139а, ал. 6 от ЗВ упражнява права и изпълнява задълженията на собственик. След извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО на НЯСС към ДАМТН на предприятието, настоящ касатор е съставен оспореният констативен протокол, с който е предписано в срок до 29.12.2023 г. предвидените в протокола дейности. Констатирано е, че с протокол 03-01-65/21.10.2022г. от проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Градешница, са установени неизправности, със същите са дадени преписания, които са изпълнени частично. Не е спорно по делото, че язовирът, за който е дадено предписанието е класифициран като такъв от втора значителна степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1 ЗВ. Предвид установените неизправности е направено цитираното предписание, с което жалбоподателят (настоящ касатор) е задължен да я отстрани. Съдът е намерил, че процесното предписание, обективирано в констативния протокол в издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, като съдържа всички необходими реквизити. Посочено е, че са спазени както предвидената в закона процедура по издаването на акта, така и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите и не следва да ги преповтаря. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (под 30 и 34 от цитираната заповедта), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица да имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Спазен е и редът за издаване на процесния констативен протокол, предвиден в Закона за водите, като представител на собственика на язовира, е присъствал на проверката и се е запознал с направените предписания, като не е направил и възражения по установеното. С оглед което не се констатира порок на предписанието по чл. 146, т. 1 АПК. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалвания констативен протокол при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и с целта на закона. Неоснователно се явява твърдението на касатора в противното. Осъществената проверка и оспорените предписания, са извършени и дадени именно в израз на осъществявания от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор контрол във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. В тази връзка е изпълнена и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 190а от ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно до собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, а същите съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са длъжни да ги изпълняват. Предписанията за извършване на ремонтно-възстановителни работи целят поддържане на обекта в нормално и безопасно състояние. Даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно и необходимо при констатиране на неизправности в техническото състояние на язовирната стена с цел предотвратяване евентуална опасност за живота и здравето на населението. Неоснователно и несъстоятелно се явява твърдението в касационната жалба, че налице висящо съдебно производство във връзка с друг констативен протокол (КП 03-01-65/21.10.2022 г.), който според касатора обективира абсолютно идентични предписания за процесния язовир, които са дадени и с оспорения индивидуален административен акт в настоящото производство. Горепосочения констаитвен протокол е атакуван пред АССГ в резултат, на което е образувано административно дело 258/2023 г. по описа на АССГ, по същото е постановено съдебно решение, с което жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири против предписание, обективирано в констативен протокол 03-01-65/21.10.2022 г. в частта По осъществяване на безопасна техническа експлоатация от част V Предписания на инспектори в Регионален отдел - Северозападна България на Главна дирекция Надзор на язовирни стени и съоръжения, към ДАМТН е отхвърлена. Постановеното решение е потвърдено от Върховната касационна инстанция, а видно от процесния констативен протокол, наличието на предходен такъв е съобразено, като е отбелязано, че дадените предписания за изпълнени частично. В допълнение следва да се отбележи и че дадените с констативен протокол от 2022 г. предписания не са идентични с тези обективирани в процесния. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата. С даването на предписания от компетентните органи се цели да се приведе в безопасно техническо състояние язовир Градешница. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б от ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК, както и при правилна преценка на всички събрани по делото доказателства и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. В полза на ответника е дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение