Решение № 172 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2014 г.

Решение № 172 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 8096 от 18.12.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1510/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2151203257/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2761/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е постановил решението си като е игнорирал установени чрез събраните доказателства обективни факти. Налице са законовите предпоставки на чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице за невнесения от неговия доставчик ДДС. Неправилен е изводът на АССГ за това, че не е доказано знанието на ДЗЛ, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието му е налице с оглед обстоятелството, че не е извършил плащане във връзка с доставките. Допълнителен аргумент за това са констатациите, че двете дружества имат един и същ пълномощник и в периода 10.02.2011 г. - 29.04.2011 г. са имали един и същ адрес на управление. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "АУТО РЕНТ ТРАНС" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Изток", ул. "Николай Островски" № 6, ет. 1, ап. 4, магазин 28 оспорва същата чрез управителя и представляващ дружеството Веселина Георгиева Диварова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2151203257/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2761/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. След възобновяване на спряното ревизионно производство със ЗВР № 1203257/21.04.2012 г. е изменена ЗВР № 1107231/20.06.2011 г. като в предметния обхват на ревизията е включена отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчния период м. май 2011 г. за ДДС, дължим от доставчика "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД. С РА е определено задължение на "АУТО РЕНТ ТРАНС" ЕООД за данъчния период м. май 2011 г. в размер на 154 800 лв., представляващ невнесен от доставчика ДДС, и след извършено прихващане е установен ДДС за внасяне в размер на 83 384.90 лв. За да отмени РА в обжалваната част, АССГ е приел следното: Първо: с РА № 2151112238/26.01.2012 г., влязъл в сила като необжалван, на "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД за данъчния период м. май 2011 г. са установени задължения за ДДС в размер на 246 004.84 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за извършени услуги, издадени от "РУМЕКС СТРОЙ" ЕООД и "КРИСТАЛ ГРУП 3000" ЕООД, по отношение на които е установено, че не са извършени. Изложеното показва, че на доставчика с РА са определени задължения за ДДС, който не е в пряка или косвена връзка с правото на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя по издадените му от "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД фактури. Второ: Фактите, на които се позовава органът по приходите, не обосновават извод за това, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено по делото и не се оспорва от страните, че "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД е издало през м. май 2011 г. пет фактури за доставка на транспортни средства - влекачи и полуремаркета. Представени са пет броя нотариално заверени договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи към тях и регистрационни талони, издадени на ревизираното дружество. В договорите са покупко-продажба на превозните средства страните са се договорили цената да бъде платена до 31.12.2011 г. /общо 584 000 лв. и ДДС 116 800 лв./. С НА № 71, том I, рег. № 999, дело 66 от 10.05.2011 г. е извършена продажба и на недвижим имот /УПИ и сграда/, във връзка с която е издадена фактура от 12.05.2011 г. с ДО 190 000 лв. и ДДС 38 000 лв. Отново е уговорен срок на плащане до 31.12.2011 г. Доставчикът "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД е начислил данъка по фактурите по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС като е включил фактурите в дневника за продажбите и в справката-декларация за данъчния период м. май 2011 г. Получателят по доставките "АУТО РЕНТ ТРАНС" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактурите в пълен размер - 154 800 лв. Установено е също така, че цялата обща стойност на доставките /928 800 лв./ не е изплатена изцяло. На 14.09.2011 г. е преведена сума от 900 000 лв. Според мотивите в РА фактът, че през м. май 2011 г. купувачът не е заплатил дори стойността на ДДС е достатъчен, за да знае той, че продавачът няма да внесе дължимия ДДС. Допълнителен аргумент за това знание е обстоятелството, че лицето Цецко Цветанов Стоянов е упълномощено да представлява "РУМЕКС СТРОЙ ГРУП" ЕООД и пълномощното му е представено в хода на ревизията на това дружество. Същото това лице е подавало и декларации /в т. ч. декларации по ЗДДС/ от името на "АУТО РЕНТ ТРАНС" ЕООД. Освен това до 29.04.2011 г. двете дружества са имали един и същ адрес на управление. Настоящата касационна инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, че тъй като резултатът ДДС за внасяне е определен с РА на доставчика поради отказано право на данъчен кредит, упражнено във връзка с издадени му фактури от други доставчици, не е налице пряка или косвена връзка между ползваното от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните доставки и невнесения от доставчика ДДС. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Под ефективно невнесен данък следва да се разбира данък, за който чрез регламентираните в ДОПК способи (декларация, акт за установяване на задължение, ревизионен акт) се установява, че е възникнало данъчно задължение по повод конкретната доставка, което не е внесено в бюджета. Една от възможните хипотези е от самата справка-декларация да е видно, че дължимият данък по конкретната доставка не е внесен, тъй като лицето за конкретния данъчен период не е декларирало покупки с право на данъчен кредит. Възможно е обаче невнасянето на данъка по конкретната доставка да е резултат от неправомерно ползване на право на данъчен кредит, т.е. доставчикът по облагаемата доставка няма деклариран като резултат за периода ДДС за внасяне, защото неправомерно /с цел да избегне внасянето на ДДС/ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит във връзка с други облагаеми доставки, какъвто е случаят, установен в РА, предмет на оспорване пред АССГ. Според т. 1 от диспозитива на решение на СЕО от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, чл. 21, пар. 3 от Шеста Директива /чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО/ съгласно таблицата за съответствие/ трябва да бъде тълкуван като позволяващ на държава-членка да приема законодателство, което предвижда, че на данъчнозадължено лице, за което е направена доставка на стоки или услуги и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият ДДС по отношение на тази доставка, или на предходна, или на бъдеща доставка на тези стоки би останал неплатен отчасти или изцяло, може да бъде наложена солидарна отговорност за плащането на този ДДС заедно с данъчнозадълженото лице по ДДС. Такова законодателство обаче трябва да е съобразено с общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността и които включват по-специално принципите на правната сигурност и пропорционалността. Съгласно т. 30 от мотивите по отношение на принципа на пропорционалността следва да бъде посочено, че макар и да е законно с мерки, приети от държава-членка, да се цели опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, такива мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тази цел. Установените в националното законодателство презумпции за знание не трябва да бъдат формулирани по начин, който да направи практически невъзможно или прекомерно трудно за данъчнозадълженото лице да ги обори с доказателства за противното /т. 32/. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изложените мотиви в решение на ВАС № 1567/2.02.2011 г. по дело 9116/10, че с оглед приетите с разпоредбата на чл. 177 ЗДДС условия, изчерпателно и ясно изброени, принципът на пропорционалност е спазен. Солидарната отговорност е предвидена само в размера на данъка, който не е внесен, от лице което вече се е възползвало от правото си на данъчен кредит за същия размер ДДС и което е знаело или е трябвало да знае, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Постига се отстраняване само на пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания данъчен кредит, т.е. по никакъв начин не се надхвърля необходимото за постигане на целта. Спазен е и принципът за правна сигурност, тъй като нормата като действащо право се прилага само за сделки, извършени при действието й като такова. В РА органът не се позовава на презумпцията, установена в чл. 177, ал. 3 ЗДДС, доколкото не твърди, че облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Спорен е въпросът за това, дали към момента на сключването на процесните сделки получателят е знаел, че данъкът няма да бъде платен от доставчика, тъй като не му е заплатил в същия или в следващия данъчен период цената или част от нея, позволяваща внасянето начисления във фактурите ДДС; тъй като двете дружества имат за пълномощник пред данъчната администрация едно и също лице, което подава от тяхно име декларациите им /в т.ч. по ЗДДС/ и тъй като в определен период от време 10.02.2011 г. - 29.04.2011 г. са имали един и същ адрес на управление. Вярно е, че в редица свои решения ВАС приема, че неплащането на цената по сделка предполага знание у купувача, че доставчикът му няма да внесе в бюджета начисления във фактурите ДДС. Обикновено обаче според фактите по конкретните правни спорове, по които са постановени тези решения, не е налице плащане изобщо и не е налице в самия договор уговорен между страните срок за плащане. В случая в договорите, сключени между продавача и купувача, е уговорен срок на плащане на цената до 31.12.2011 г. Плащането е в рамките на този срок - през м. септември 2011 г. Въпреки проведената ревизия на доставчика, органът по приходите не е установил, че той не е разполагал със средства и именно поради липсата на плащане от страна на получателя ДДС не е внесен в бюджета. Освен това, невинаги причина за избягването на плащането на ДДС като резултат за периода чрез упражняване право на приспадане на данъчен кредит по фактури за неполучени доставки, е липсата на парични средства. Относно доводите на ответника за наличието на особени търговски отношения между страните по сделките, касационната инстанция намира, че след като от наличието на свързаност между страните по доставката по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК законът не презумира задължение за знание по смисъла на ал. 2 ЗДДС, а в случая не е налице дори свързаност между лицата, не може да се приеме, че регистрирането в търговския регистър на един и същ адрес на управление и обстоятелството, че упълномощеното от жалбоподателя лице да подава декларации по ЗДДС от негово име е упълномощено и от дружеството-доставчик да го представлява пред данъчната администрация, доказват наличието на знание у получателя по доставката, за това, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Поради така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение