Решение № 7328 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Б. С. Й., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Сандански, [улица], чрез процесуален представител - адв. Д. Харамлийска от Адвокатска колегия (АК) - Благоевград, срещу Решение № 5366/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Отказ с рег. № 339р-23915/17.12.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) - Сандански, от издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой ловно гладкоцевно оръжие на лицето Б. С. Й., с [ЕГН], живущ в гр. Сандански, [улица]. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на потвърдения с обжалваното съдебно решение индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на приетото от първостепенния съд, установяването на заявителски материали не е обстоятелство, равнозначно на наличието на повдигнати обвинения за умишлени престъпления, какъвто е юридическият факт от хипотезата на цитираното в акта правно основание. Излага довод, че действително по отношение на сочения в атакувания отказ адресат са били образувани две досъдебни производства за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 144, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 144 с.з., но същите са били прекратени съответно през 2021 г. и 2024 г. поради недоказаност на обвинението съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В този смисъл и при чисто съдебно минало поддържа, че не е налице констатираната от началника на РУ - Сандански пречка по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ за издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на ловно гладкоцевно оръжие. Намира, че съдът неправилно е установил, че прекратяването на досъдебните производства не рефлектира върху релевантния факт по казуса, а именно – този на образуването на наказателно производство срещу заявителя. В заключение мотивира становище, че последният е член на ловна дружина от 10 години, притежава ловен билет и никога не е допускал административни нарушения при упражняването на тази дейност, а разрешението му е необходимо за посочените в заявлението ловни цели. Навежда доводи за допуснато от съда при постановяване на атакуваното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с аргумент за тенденциозно и превратно тълкуване на ангажираната по делото доказателствена съвкупност. По изложените съображения претендира отмяна на постановения съдебен акт и решаване на делото по същество с отмяна на оспорения отказ, а в условията на алтернативност – отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на РУ - Сандански, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Б. С. Й. срещу Отказ с рег. № 339р-23915/17.12.2024 г. на началника на РУ - Сандански за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой ловно гладкоцевно оръжие на лицето Б. С. Й., с [ЕГН], живущ в гр. Сандански, [улица]. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че Б. С. Й. е подал заявление с рег. № 339000-12418/05.12.2024 г., съдържащо искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой ловна пушка надцевка, за ловни цели. Към заявлението са приложени следните документи: удостоверение от Районна прокуратура (РП) – Благоевград за липса на повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства, копие от свидетелство за съдимост, копие от медицинско удостоверение, издадено от "АСИМП по психиатрия - ИП Д-р Т. Бърдарска" ЕООД - гр. Сандански за установяване психичното здраве на заявителя, копие от членска карта към Съюза на ловците и риболовците в България към Националното ловно-рибарско сдружение, копие от билет за лов, както и копие от диплома за завършено средно образование. След извършени служебни проверки по заявлението, констатациите от които са изложени в Докладна записка № УРИ 339р-23592/13.12.2024 г., Докладна записка № УРИ 339р-23271/07.12.2024 г., Докладна записка № УРИ 339р-23670/13.12.2024 г. и Докладна записка № УРИ 339р-23271/07.12.2024 г., е установено, че по отношение на Б. С. Й. има заведени 6 броя заявителски материали, както следва: заявителски материал (ЗМ) № 00863/12.09.2000 г. - по чл. 194, ал. 1 НК, ЗМ № 20118/13.10.2023 г. - по чл. 354в, ал. 1 НК, ЗМ № 23378/12.09.2023 г. - по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК, ЗМ № 23380/12.09.2023 г. - по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК, и ЗМ № 23508/08.12.2023 г. по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК, а също и че Й. многократно е засичан с криминално проявеното лице К. И. В. с прякор [заличен текст] от гр. Сандански. С оглед установените факти и обстоятелства и възприемайки предложението, направено с Докладна записка № УРИ 339р-23670/13.12.2024 г., началникът на РУ - Сандански е издал оспореното пред АС - Благоевград волеизявление, с което е отказал издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой ловно гладкоцевно оръжие. От фактическа страна се е позовал на заявителските материали по отношение на заявителя, а от правна на разпоредбите на чл. 83, ал. 5, във връзка с ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. За да отхвърли жалбата, решаващият състав е формулирал извод, че актът отговаря и на приложимия материален закон, доколкото по делото е безспорно установено, че по отношение на оспорващия са били образувани две досъдебни производства, които макар да са прекратени преди издаването на отказа, продължават да съществуват като факт в правната действителност, а оттам и да обосновават хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ЗОБВВПИ. В заключение е аргументирана теза за съответствие на изразената правна воля и с целта на закона, последната изразяваща се в засилен контрол върху разрешителния режим по отношение на съхранението, носенето и употребата на оръжия - дейност, създаваща потенциална заплаха за населението. По изложените съображения АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на Б. С. Й. срещу оспорения индивидуален административен акт. Решението е неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на законоустановената форма и приложимата процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Упражняването на дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия винаги крие потенциална опасност за здравето, живота и собствеността на хората. Именно тази вероятност от засягане на важни конституционни блага е в основата на въведения в ЗОБВВПИ разрешителен режим. Законът подробно и по императивен начин разписва процедурата по издаване на съответните разрешения, както и реда за тяхното подновяване и отнемане. Началото на процедурата по издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия се поставя с подаването на заявление по образец от лицето, в чиято сфера ще рефлектира крайното волеизявление на компетентния орган - Арг.: чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ. Законодателят е предвидил мотивираност на сезиращия акт, което задължава заявителя във всеки конкретен случай да посочи причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Нормата на чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ регламентира служебна проверка единствено по отношение на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 с.з., както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Това е ясна индиция за волята на нормотвореца да остави на преценката и възможностите на заявителя установяването на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за издаването на исканото разрешение, с изключение на факта дали по отношение на лицето е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и дали същото е обвиняем за извършването на деяние, квалифицирано от законодателя като престъпление от общ характер. Следователно именно изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя и гореописаните служебно установявани факти, предопределят обхвата на проверката, която компетентният административен орган е задължен да направи. Те поставят и рамките, в които органът може да се произнесе. (В този смисъл вж.: Решение № 3174/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1140/2022 г., VII о. на Върховния административен съд). По аргумент от чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В случая заявителят е изразил желание за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на ловно гладкоцевно оръжие за ловни цели, но при служебна проверка по реда на чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ е установено, че има 6 броя заявителски материали, което е мотивирало органа да постанови отказа си на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. От императива на нормата следва, че положителната констатация относно някое от визираните в нея две обстоятелства автоматично води до отрицателен за заявителя резултат, независимо от евентуалната необходимост, доказана чрез установяване на някоя от законово регламентираните цели за упражняване на дейност, свързана с оръжия и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ. Обратно на формулирания от първостепенния съд извод, от прочита на цитираната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е видно, че законодателят регламентира като абсолютно основание за отказ предшестващо момента на проверката осъждане за умишлено престъпление от общ характер, както и наличието на висящо обвинение за такова престъпление. Във второто предложение на нормата, чието тълкуване предопределя и правния резултат по настоящия спор, глаголът "имам" е използван в сегашно време, а това е достатъчна индикация за момента, към който законът установява тази пречка. Очевидно идеята на предписанието в двете му хипотези е да се препятства използването на оръжия и боеприпаси от лица, които са общественоопасни или към момента има достатъчно данни да се счита, че са такива. Няма съмнение, че осъждането за умишлено престъпление от общ характер потвърждава обществената опасност на извършителя, но доколкото боравенето с оръжия и боеприпаси е потенциално застрашаваща дейност, предвид функционалността на тези средства, и привличането на едно лице като обвиняем за подобно деяние е възприето като достатъчен факт, изключващ възможността същото да получи разрешение по ЗОБВВПИ. Доколкото първият случай предполага приключило с присъда наказателно производство, вторият изисква образуване на досъдебно производство и привличане на обвиняем - Сравн.: чл. 219, ал. 1 НПК. Наказателният процес може да се развие по много начини, вкл. да бъде прекратен на някое от основанията по чл. 243, ал. 1 НПК, както са приключени двете досъдебни производства, чието образуване съдът е отчел като юридически факт по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Подобен ход на производството, както правилно е посочил АС - Благоевград, със сигурност не заличава с обратна сила факта, че такива производства са били образувани. Но съществено променя релевантните факти за приложението на хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 2 от закона, т.к. променя правната действителност чрез отпадането на съществуващи обвинения, висящи към момента на извършваната проверка. Горното тълкуване на нормата отговаря напълно на правната и житейска логика, т.к. фактът от първата хипотеза на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ - осъждането за умишлено престъпление от общ характер, може да бъде заличен с времето чрез прилагането на института на реабилитацията - Вж.: чл. 433 и сл. НПК, но за обстоятелството от втората не е предвиден подобен механизъм. Няма рационална причина по-тежкият мотив, който безспорно е осъждането, да има възможност да бъде преодолян при бъдещо желание за издаване на разрешение по реда на ЗОБВВПИ, а по-лекият – повдигнатото в миналото обвинение, производството по което е било прекратено, да съставлява вечно препятствие за това. По изложените съображения двете досъдебни производства, по които са били предявени обвинения на заявителя за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 144, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 144 НК, но впоследствие са били прекратени, не могат да послужат за фактическа обосновка на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОББВПИ за постановяване на отказ. Още по-малко такава могат да бъдат останалите заявителски материали, цитирани в акта, по които няма данни, а и не се твърди да са повдигани обвинения за умишлени престъпления от общ характер. Това прави и волеизявлението, въведено като предмет на съдебния контрол пред АС - Благоевград, материално незаконосъобразно, а оттам и подлежащо на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Доколкото органът в случая е констатирал наличие на абсолютно основание за отказ по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, не е извършил необходимата проверка на заявените от Б. С. Й. обстоятелства, установяващи необходимостта от издаването на исканото разрешение. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ разрешение не се издава на непълнолетни лица, които нямат завършено основно образование (когато се кандидатства за издаване на разрешение за придобиване), са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях има обвинение за такова престъпление, както и на такива, за които уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 ДОПК, които страдат от психическо разстройство, които през последните три години задължително са настанявани в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или са лекувани за употреба на наркотични вещества, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, които което не са преминали курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите когато се кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, и които нямат основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Голяма част от тези обстоятелства са останали необсъдени от административния орган, което налага и изпращането на преписката по реда на чл.173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК за произнасяне по подаденото заявление. Изложеното опровергава извода на първостепенния съд за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон (Сравн.: чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК), и като такова следва да се отмени, с отмяна на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по реда на чл. 173, ал. 2, вр. чл. 228 АПК. С оглед на извода за наличие на касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за ненужно обсъждането на доводите на жалбоподателя за допуснато от съдебния състав при постановяването на атакуваното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на съдебния акт. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, Областна дирекция на МВР - Благоевград - администрацията, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на Б. С. Й. разноски в общ размер на 347,68 евро (триста четиридесет и седем лева и 0,68 евроцента), от които: 311,89 евро (триста и единадесет евро и 0,89 евроцента) (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на сбора от 600,00 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение и 10,00 (десет) лева държавна такса за първата инстанция, и 35,79 евро (тридесет и пет евро и 0,79 евроцента) заплатена държавна такса за касационната инстанция. По делото е осъществено и процесуално представителство на касационния жалбоподател, но не са ангажирани доказателства за договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, поради което и такова не следва да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,