Решение № 3064 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2016 г.

Решение № 3064 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Е. Е. Т., чрез адв. И. А., обжалва Решение № 895/04.05.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2563/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-721/02.09.2015 г. на кмета на район "Централен" - О. П., нареждаща премахването на строеж "Стопанска постройка", находящ се в югоизточната част на УПИ I-2029, 2039, кв. 148 по плана на Централната градска част, имот с идентификатор № 56784.520.1089, гр. П., като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Ответникът - кмета на район "Централен" - О. П., не взема участие в касационното производство и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Съответен на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е изводът на административния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите.

а. Твърденията на самия оспорващ са за наличието на навес (покривна конструкция), чийто три страни съвпадат със съществуваща плътна ограда към съседния имот, ограда и стена на сграда в съсобствения му имот. По същество те не противоречат и на констатациите на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза относно разположението на строежа (т. 6 от констативно-съобразителната част), изобразено графично и чрез снимков материал в приложенията към заключението. Постройката е функционално обособена и независимо дали стените й са "собствени" или се състоят от други съществуващи обекти, тя придобива собствена идентификация. По аргумент за противното от т. 80 на § 5 от ДР на ЗУТ (дефинираща преместваемите обекти), тя не би могла да бъде отделена от повърхността и преместена, без да загуби индивидуализацията си и възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение.

б. Квалификацията на обекта не се променя и от липсата на стена откъм една от страните - подобно изискване за определянето му като строеж ЗУТ не поставя. Без правно значение е евентуалното му неточно припознаване като "стопанска постройка" вместо като "навес" или "слънцезащитно съоръжение". И в двата случая той би представлявал постройка на допълващото застрояване - чл. 41, ал. 2 от ЗУТ.

2. Неоснователно е възражението на касатора, черпено от отричането на качеството му на извършител на строежа. Действително, съдът не е обсъдил изрично този въпрос, но нарушението не е съществено. Дори и без категорични източници на данни за осъществяването на строежа от Т., възлагането върху него на задължението за премахване произтича от правното му положение на съсобственик на имота, в който е реализиран строежа - вж. § 2, ал. 1 от ДР на Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на О. П., която включва в кръга на адресатите на заповедта за премахване собствениците на терена или извършителите на незаконния строеж.

3. В случая отсъствието на строително разрешително, дължимо на общо основание по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и обуславящо незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е обект на противоречие между страните. Спорът е концентриран до отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа като юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие - § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ. Преценката за нея е предпоставена от датата на строежа, а тежестта да я установи е върху заинтересованата страна.

а. Фактическият извод на съда за реализирането на строежа през 1996 г. е основан на показанията на свидетеля, които са и единственият доказателствен източник От съществуването на строежа към този момент не следва презумптивно идентично заключение и за релевантния период по § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ - преди 07.04.1987 г., а твърдението на жалбоподателя в този смисъл не е удостоверено с други доказателствени средства извън свидетелските показания.

б. Основателен е довода на касатора, аргументиран с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, за принципна допустимост на постройките от допълващото застрояване с виза по чл. 140 от ЗУТ, когато то не е предвидено с действащия ПУП. В тази хипотеза проверката за допустимостта на строителството като една от кумулативните предпоставки по § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ следва да бъде направена чрез съотнасяне на нормативните правила, подлежащи на изследване при издаването на виза, към допълващото застрояване, след като то е допустимо и без ПУП (а е необходимо само служебното отразяване в него на допуснатото застрояване - чл. 41, ал. 2, изр. 2-ро от ЗУТ).

в. Дори и при възприемане на хипотезата на допустимост на обекта по чл. 42, ал. 2, предл. 2-ро от ЗУТ, на която се съдържа позоваване в жалбата, строежът относно не би бил търпим на друго основание. С оглед на установения по делото момент на изграждането му той попада в обхвата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а предпоставките за приложението й не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, разпоредбата предвижда и допълнително условие, което не е изпълнено - строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. Затова съображенията на съда, с които е отречена тезата на оспорващия за търпимост на строежа, са правилни по крайния си правен резултат.

г. Неприложима към казуса е и ал. 1 на § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Разпоредбата не е относима към всички строежи до 31 март 2001 г., независимо от момента на строителството. Тя се прилага само за тези от тях, които са реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16, които са в сила и към настоящия момент, в частност - на специалната разпоредба на ал. 2 от текста, уреждаща правните последици от незаконността на конкретния строеж.

4. Изграждането на постройката без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на предпоставките той да бъде признат за търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение