Решение № 1637 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2013 г.

Решение № 1637 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Тракия Стрелкови спорт" ЕООД против решение по адм. д. № 826/2013 г. по описа на АС-Пловдив. Иска отмяна с доводи за неправилност. Представеният договор от 18.05.2009 г. не е ценен нито от административния орган, нито от съда с мотиви, че не е приподписан от жалбоподателя. Твърди, че е станал страна по договора въз основа на споразумението от 21.05.2009 г. със Сдружение с нестопанска цел "Армейски клуб по стрелба" Тракия- Пловдив". налице са две волеизявления, които съвпадат, поради което е налице заем за послужване като правно основание по смисъла на чл. 17, т. 3 от ЗОБВВПИ. Ответната страна не изразява началник на VI РУ "Полиция" Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение по адм. д. № 826/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Тракия Стрелкови спорт" ЕООД, гр. Пловдив против отказ за издаване на разрешение за извършване на ремонтни дейности на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България на началник на VI РУ на Полицията гр. Пловдив със заповед № К/06-146/30.01.2013 г. С решение № 1067 от 16.05.2013 г. Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна и приел, че отказът е законосъобразен, защото не е спазен чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ0- няма правно основание за ползване на обект оръжейна работилница- помещение в спортно-стрелбищен комплекс. Развити са съображения, че между под. 18090 гр. Пловдив и жалбоподателя няма сключен договор за ползване възмездно или безвъзмездно на помещението. Обсъдени са приложените по делото договори между поделението и Сдружение с нестопанска цел "Армейски клуб по стрелба Тракия", гр. Пловдив и между Сдружението и "Тракия Стрелкови спорт" ЕООД, гр. Пловдив. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗАКОН за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия разрешение за извършване на ремонтни дейности на лицата по чл. 133, ал. 1 от ЗОБВВПИ се издава при наличието на определени условия, сред които е представяне на удостоверение за наличието на правно основание за ползване на обектите. По делото е налице спор само по наличието на доказателства за обстоятелството дали е налице ползване на правно основание на помещения, които служат за ремонтна работилница в спортно-стрелбищен комплекс. Защитната теза на касационния жалбоподател щеше да е издържана в случай, че имотът не е държавна собственост. Тъй като договорът за заем за послужване по чл. 243 и сл. от ЗЗД не е формален, а реален, то тогава щеше да е достатъчно да са налице доказателства за съвпадане на волеизявленията на заемодателя под 18090, гр. Пловдив и "Тракия Стрелкови спорт" ЕООД или да са налице доказателства, че като трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД жалбоподателят е заявил изрично, че иска да се ползва от уговореното в негова полза между под. 18090 гр. Пловдив и Сдружение с нестопанска цел "Армейски клуб по стрелба" Тракия- Пловдив" с анекса от 18.05.2009 г. към заем за послужване от 11.05.2009 г. В случая обаче между страните няма спор, че оръжейната работилница и стаята за теоретична подготовка в гр. Пловдив, ул. "Източен " № 10 се стопанисват от "Армейски клуб по стрелба Тракия- Пловдив" въз основа на договора за заем за послужване от 11.05.2009 г. и анекса от 18.05.2009 г., като имотът е в управление на под. 18090, гр. Пловдив, т. е. държавен имот. Няма представен акт за държавна собственост, за да се установи вида на собствеността публична или частна, но при всички случаи възмездното или безвъзмездно предоставяне на ползването на имоти държавна собственост става в писмена форма- заповед и/или договор по чл. 15, чл. 16, ал. 2, ал. 5, чл. 19, ал. 3 от ЗДС, чл. 14, ал. 2 от ППЗДС. След като няма доказателства за предоставяне от под. 18090 на имот държавна собственост по реда на ЗДС на жалбоподателя, не е налице правно основание за ползване на помещения по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ и отказът е законосъобразен. Като се вземат предвид настоящите правни изводи, решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение