Решение № 12175 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 434/2018 г.

Решение № 12175 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 434/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт А. Кръстева, процесуален представител на Г. Недев, кмет на район "Одесос", община Варна, срещу решение № 2084 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 1922 по описа за 2017 г. на административен съд - Варна. С него по жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", представлявано от Ю. Чолаков е отменен негов изричен отказ - писмо рег. № ДОИ170000750 Д-001-ОД/09.06.2017 г. за предоставяне на обществена информация по подадено заявление от 29.05.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се обезсили като недопустимо решението на административния съд, съответно се отмени и се отхвърли жалбата на сдружението. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на съдебното решение е обсъдена конкретно фактическата обстановка по спора, а именно че административният орган е бил сезиран със заявление от 29.05.2017 г. от сдружението, съответно искане за предоставяне на достъп до обществена информация по конкретно посочени пунктове в него. Кметът на район "Одесос", община Варна се е произнесъл като по т. 2. 1, т. 2. 2, т. 2. 3 и т. 4 от заявлението е постановил отказ, материализиран в писмо рег. № ДОИ170000750 Д-001-ОД/09.06.2017 г. При произнасянето си съдът е приел, че жалбоподателят е активно легитимиран, понеже е адресат на постановеното решение по реда на ЗДОИ, засягат се негови права, а именно правото на достъп до обществена информация, което е гарантирано от закона. Съдът е отговорил на основния спорен момент, а именно дали така посоченото писмо представлява акт по смисъла на чл. 28 от ЗДОИ, какъв характер има търсената информация и кой материален закон е приложим при това. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правилен и съответен на фактите и доказателствата по делото е изводът на съда, че поисканата информация има характер на служебна обществена информация, понеже се събира, създава и съхранява във връзка с дейността на районната администрация. Данните за брой пълнолетни български граждани с постоянен и настоящ адрес на район "Одесос", както и за лица без българско гражданство е информация от електронен личен регистрационен картон на всяко физическо лице по чл. 25, т. 7 и т. 10 и т. 11 от Закона за гражданската регистрация. Тези картони са част от регистрите на населението, а този регистър се поддържа в електронен вид и формира национална база данни "Население". Тази информация се ползва от общинската администрация, съответно след като тя има задължение да я актуализира и поддържа, разполага с нея. Това позволява и предоставяне на исканите данни по процесното заявление. Неправилно органът се е позовал на техническа невъзможност за предоставянето й, понеже такава е предоставена от останалите райони в община Варна. Неоснователно е касационното възражение, че обжалваното пред АС-Варна писмо няма характер на индивидуален административен акт, понеже има само информационно предназначение. Съдът, както беше посочено правилно е обосновал изводите си, че това писмо е индивидуален административен акт, че производството по повод издаването му е това, уредено в ЗДОИ, както и че търсената информация представлява служебна обществена информация. Неоснователно е и касационното възражение, че преценката за материалната незаконосъобразност на този акт е неправилна. Съдът обстойно и последователно е обсъдил вида на търсената информация, създаването й, поддържането и съхраняването й, според изискванията на специалния закон, какъвто се явява Закона за гражданската регистрация. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна съдебни разноски не следва да се присъждат, понеже не са представени доказателства за реалното им осъществяване. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение