Решение № 6700 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2013 г.

Решение № 6700 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 4426/3.07.2013 г. по адм. дело № 5409/2012 г. на Административен съд София - град, в частта с която по жалба на ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз" е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-180-2600/2665 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по схемата на единно плащане на площ с изчислен размер на финансовото подпомагане 3744, 9 лв. вместо поисканата сума за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2010 г. площи по Схемата за единно плащане на площ в размер на 5435, 31 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административния акт не са посочени коректно фактическите обстоятелства и като цяло липсват мотиви, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Касаторът моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз" срещу отказа за изплащане на субсидии. Ответникът - ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз" моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-180-2600/2665 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз" се уведомява, че му се отказва част от исканото финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г в размер на 1690.41 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и му се отпуска финансово подпомагане по СНДП в пълния искан размер от 1622.27 лева. Първоинстанционният съдът е приел жалбата на ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз", в частта с която се обжалва уведомителното писмо с което се оторизират суми по СНДП в размер 1622.27 лева за процесуално недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателя и я е оставил без разглеждане. По същество е разгледана само жалбата, с която се оспорва процесното уведомително писмо, в частта с която се отказва исканото финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г в размер на 1690.41 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му съгласно ЗПЗП правомощия и в законоустановената писмена форма. В процесното УП обаче не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. На първо място следва да се отбележи, че решение № 4426/3.07.2013 г. по адм. дело № 5409/2012 г. на Административен съд София - град, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "Гаваз - Ибрям Гаваз", имащо характер на определение, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в срок. Подадената от касатора жалба е срещу решението в частта с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-180-2600/2665 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, обективиращо отказ за подпомагане по СЕПП в размер на 1690.41 лева. При така очертания предмет на касационна проверка настоящата инстанция намира решението за валидно и допустим, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и цитираните вече по горе Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място правилно административният орган е приложил материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 18/070610/38412. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.