Решение № 9317 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 800/2019 г.

Решение № 9317 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 800/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област С. против решение № 7381 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 9074/2018 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалба на същия орган против заповед № РД-20-32/27.07.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповедта. Законосъобразно е преценено, че административният акт е постановен от орган, оправомощен на основание § 1, т. 3 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) с компетентността да издава актове с такъв характер (заповед № СОА 17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Състоянието на обекта, предмет на заповедта, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, от назначена от кмета на Столична община комисия. Извършен е оглед, а констатациите на комисията са отразени в протокол, в който са описани вида и състоянието на монумента "Паметник на Съветската армия" и е направено предложение за предприемане на дейности по реда на чл. 195, ал. 4 ЗУТ (чл. 196, ал. 2 ЗУТ). Огледът е проведен в присъствие на представител на жалбоподателя, който подписва с протокола с особено мнение. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, също е законосъобразен и се обосновава от събраните доказателства. Оспореният административен акт № РД-20-32/27.07.2018 г. е издаден на основание чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и с него е наредено в 60 - дневен срок областният управител на област С. да предприеме действия по изготвяне на конструктивна експертиза за монумент "Паметник на Съветската армия", разположен в "Княжеска градина" между бул. "В. Л." и бул. "Цар Освободител", която да даде оценка за състоянието и носимоспособността на конструкцията на обекта, както и експертите да проверят облицовъчните плочи по всички страни на паметника, подходите към него и двете ниски скулптори при подхода от бул. "Цар Освободител" и при необходимост да предприемат мерки за укрепването им. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 195, ал. 4 ЗУТ са изпълнени. Съгласно цитирания текст, когато строеж не се поддържа в добро състояние кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на сградата. В случая заповедта е издадена след установяване, че описаният в заповедта монумент публична държавна собственост (акт за държавна собственост № 3418/18.09.1947 г.) е в лошо техническо състояние. Поради това областният управител в качеството на орган, на когото съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е възложено управлението на обекта, следва да бъде задължен да извърши необходимите за неговото възстановяване и укрепване дейности. Възражението на областния управител на област С., че паметникът не е държавна собственост, поради което не следва да бъде адресат на заповедта, правилно е прието от административния съд за неоснователно. Аргументирано и въз основа на събраните доказателства съдът достига до извода, че описаният в заповедта монумент е държавна собственост съгласно акт за държавна собственост № 3418/18.09.1947 г. Този акт запазва правната си сила съгласно изричния текст на § 4 от ПЗР към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), а обстоятелствата, констатирани в него имат доказателствена сила до доказване на противното (чл. 114, ал. 1 ППЗДС). В случая данни за обстоятелства в друг смисъл не са установени. Обектът не е отписан от актовите книги на имотите – държавна собственост със съответен акт на областния управител по реда на чл. 108 и сл. ЗДС. Напротив, със заповед № РД-15-016/22/ 2004 г. на областния управител на област С. по реда на чл. 79, ал. 1 ЗДС е отменен съставен за същия обект акт за публична общинска собственост № 037/10.06.1997 г., а по жалба на същия орган с решение от 05.01.2010 г. по адм. дело № 5279/2008 г. на Административен съд С.- град е отменено е решение на Столичния общински съвет, с което собствеността върху паметника и неговото управлението са възложени на Столична община. Представената заповед № I-2621/15.12.1955 г. на министъра на културата, с която описаният в заповедта паметник е предаден безвъзмездно на Столичния градски народен съвет и на която касационният жалбоподател се позовава, не дава основания за различен извод. Заповедта е издадена на основание чл. 16 от Правилника за държавните имоти (ПДИ отм.) текст, който към датата на постановяване на заповедта е отменен ( Изв. бр. 23/1954 г.), а по реда на действащия към датата на издаване на заповедта чл. 15, т. 1 ПДИ (отм.); такова предаване може да бъде извършено с решение на Министерския съвет, а не еднолично от министъра на културата. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснована от събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, областната администрация на област С., в чийто състав е органът - касационен жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,