Решение № 3548 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2011 г.

Решение № 3548 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Верка Ангелова Пергелова за отмяна на влязло в сила решение от 20.07.2000 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, III-г състав по адм. д. № 3631/1999 г. Релевирани са доводи за наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. В искането се твърди, че в съдебното производство по гр. д. № 6771/2004 г. по описа на Софийски районен съд са установени нови факти и са представени нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Твърди се, че постановените решения в административното и исковото производство са противоречиви, тъй като правните изводи по отношение на това дали имота е отчужден или липсват данни за отчуждаване са различни. С оглед на тези доводи се прави искане за отмяна на решението, постановено в административното производство, поради наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Ответникът - кмета на Столична община, Управление "ОНИ", излага доводи за недопустимост на производството, поради просрочие на искането за отмяна. Алтернативно излага доводи за неоснователност на искането и на двете релевирани основания. Настоящият състав счете, че разглеждането на искането за отмяна на правното основание чл. 239, т. 1 от АПК е НЕДОПУСТИМО, тъй като е подадена след изтичане на преклузивните срокове, предвидени в чл. 240 от АПК. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е подадено в преклузивния тримесечен срок по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането му е допустимо. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на отказ № РД-54-75 от 05.03.1997 г. на кмета на Столична община, с който не е уважено искане за отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС относно имот - нива с площ от 3 835 кв. м., пл. № 189 (стар), 374 (нов), нанесен в кадастралния план от 1946 г. по плана на м. "Кръстаново ливаде" в землището на кв. Бояна. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлено оспорването. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК страна в производството може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма налага извода, че под обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Необходимо е също страната да не е знаела за новите факти и документи по обективни причини към момента на редовното оспорване на административния акт и/или съответно влизането му в сила. Представеното съдебно решение не е ново писмено доказателство, което удостоверява релевантен факт. Приетите доказателствени факти по отношение на това как е бил отчужден имота не само, че не са нови, но са били предмет на обсъждане при инстанционното разглеждане на делото. Съгласно чл. 240, ал. 2 от АПК, искането за отмяна може да бъде подадено не по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна или от узнаване на решението. Представените писмени доказателства към искането за отмяна са били известни на страната, считано от постановяване на решението на първоинстанционния съд, разгледал исковото производство, а именно 26.06.2007 г., а установените с това решение факти и обстоятелства са настъпили преди постановяване на решението и са разглеждани в редовното производство. Молителката е страна по делата и за нея тримесечният срок е започнал да тече от датата на влизане на решението в сила - 25.10.2000 г. При това положение, искането за отмяна на това основание следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо и се прекрати производството. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на приложимата правна норма е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че посочените от молителя като противоречиви решения имат различен предмет и са постановени в различния по своята процесуална същност производства. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по оспорване на административен акт - отказ за отмяна на отчуждаване по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. В това производство страните са оспорващия и органа, издал оспорения акт кмета на Столична община - Управление "ОНИ". Противопоставимото решение от 26.06.2007 г., постановено от Софийски районен съд, първа гражданска колегия, 49 състав по гр. д. № 6771/2004 г. е постановено в исково производство по чл. 108 от ЗС и ответниците в това производство са "Киноцентър - Бояна" АД, СО - район "Витоша", Държавата, представлявана от МРРБ и Българска национална филмотека. В случая не е налице идентичност както по отношение на страните в производствата, така и по предмета на спора. По тези доводи настоящият състав счете, че не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 и чл. 159, т. 5 във връзка с чл. 249 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение