Решение № 90 от 8.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 2425/2013 г.

Решение № 90 от 8.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 2425/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Задочно осъденият М. П. М. е подал до ВКС "молба", която при образуването на делото в съда е приета за искане по глава тридесет и трета от НПК в частта й по чл. 423 ("Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство"). Задочното осъждане на М. е извършено по нд 280/1997 г. на Новозагорския районен съд. С присъда № 40/9.II.1999 г. е наложено наказание 4 години лишаване от свобода за извършеното на 20.I.1996 г. изнасилване на Д. Д. - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 (още защото "е извършено от две или повече лица"), във връзка с ал. 1, т. 2 НК, а другите съизвършители на престъплението са Н. М. (наказан с 3 години условно за 5 години), С. И. (също условно, но на 1 г. и 6 месеца за 3 години, и като непълнолетен), И. И. (неговото наказание е същото по размер като на Ст. И., но с изпитателен срок от 4 години) и Й. М. (и той като непълнолетен, но с лишаване от свобода за 1 г. и с 3 години изпитателен срок). На пострадалата е присъдено обезщетение. Присъдата е влязла в сила без извършване на проверка в следваща (и последна по закон) инстанция (макар че присъдата е била втора поред и постановена след отменително въззивно решение на Сливенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане). "Молбата" на осъдения до ВКС е съвсем кратка и в съществената й част е казано следното: "Моля да ми бъде върнато дело... на ново разглеждане, тъй като присъдата ми е задочна и е съгласно чл. 60 от ЗЕЕЗА и е в период от предварително задържане от 17.06.2013 г. до 19.09.2013 г. в Н. и затвора [населено място] до 23.09.2013 г." В съдебното заседание на ВКС назначената в тази инстанция за служебен защитник е заявила, че "[с]чита [...] искането на осъдения за приспадане от присъдата на времето, което е изтърпял" за неоснователно, тъй като това е извършено; продължила е пледоарията си с доводи, които е основала с неизпълнените изисквания по чл. 423 НПК и поискала връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият се е съгласил с уточнението на защитника си, а прокурорът е заявил на свой ред, че ако се приеме с направеното уточнение, искането е основателно. ВКС намери, че "молбата" на осъдения, така както е подадена, е неоснователна, а след уточнението й в съдебното заседание - процесуално недопустима. От изявленията на страните в съдебното заседание на ВКС става ясно, че "молбата" на осъдения е била погрешно квалифицирана като такава във връзка с чл. 423 НПК, както и че всъщност поисканото с нея приложение на чл. 60 ЗЕЕЗА е вече извършено (потвърдено е впрочем и от официалното писмо, постъпило в съда на 10.I.2014 г.). Що се отнася до недопустимостта на уточнението на "молбата", извършено пред ВКС, тя се дължи на това, че "уточнението" е в действителност ново искане за възобновяване на делото, за което на общо основание важи 6-месечният срок по чл. 423, ал. 1 НПК, а в случая той е изтекъл още преди служебното заседание в тази инстанция. Ръководен от всичко изложено, ВКС-I наказателно отделение