Решение № 3825 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2009 г.

Решение № 3825 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на министъра на външните работи, против решение № 7050/29.05.2009 г., на тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. дело № 8611/2008 г., което се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Йорданова, по изложените в нея съображения. Сочи се, че следва производството да бъде по исков ред, на основание чл. 125 от ЗДСл. Ответната в касацията страна - Невяна Георгиева Царева, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение е уважен иск по чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл, като е осъдено Министерството на външните работи да заплати на Невяна Георгиева Царева от гр. София, обезщетение за времето, през което, поради незаконното й уволнение, не е била на държавна служба, считано от 2.04.2008 г., до 4.11.2008 г., в размер на 5500 лв., като искът е отхвърлен в частта му по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на законната лихва върху тази сума. Решението е правилно, твърдяните за отмяната му касационни основания, най-общо изразяващи се в поддържаната теза за недоказаност на исковата претенция на жалбоподателката пред първата съдебна инстанция, не са налице - искът е доказан и по основание и по размер. В хода на процеса са установени всички релевантни факти относно наличието на предпоставките по чл. 104 ЗДСл, съгласно който "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването, или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца". В случая прекратяването на служебното правоотношение на Царева от длъжността главен експерт в дирекция "Човешки ресурси" в министерството, със заповед № Т-108 от 1.04.2008 г., е било признато за незаконосъобразно с влязло в сила решение на ВАС от 27.06.2008 г. по адм. дело № 5433/2008 г., оставено в сила с решение на ВАС, петчленен състав от 4.11.2008 г. по адм. дело № 11200/2008 г. С това е била налице първата от изискуемите се предпоставки, за да се уважи иск, предявен пред административния съд. Втората, досежно размера на дължимото обезщетение е установена посредством назначена счетоводна експертиза, изпълнена компетентно и с основание, като неоспорена и обективна, е била възприета от съдебния състав. Същото е изчислено за периода 2.04. - 4.11.2008 г., с оглед брутното възнаграждение на ищцата към датата на издаване на заповедта, с намаляване до предявения размер от 5500 лв. От същия не е приспадана получената през това време пенсия, дължима й се по осигурително, а не по трудово или служебно правоотношение, като не е уважен и искът по чл. 86 ЗЗД, досежно законните лихви, тъй като производството по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е специално и в него не намират приложение общите правила на гражданското право. С оглед изложеното, касираното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а оплакването за недоказани в процеса реално причинени вреди и техния размер, е несъстоятелно. Че вреди са настъпили, след като за процесния период не е получавано възнаграждение, е явно, а друго доказване в този процес законодателят не е предвидил - съгласно чл. 39 ЗДСл, "държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи" - един от тях е чл. 104, ал. 1 ЗДСл, правилно приложен от първоинстанционния съдебен състав. А ако касаторът (не е формулирано изрично) е считал, че жалбоподателката е следвало да установи, че не е получавала друго трудово възнаграждение през процесния период, извън пенсията, то това, както правилно отбелязва прокурорът, е отрицателен факт, който размества доказателствената тежест за противната страна, ако го оспорва и твърди обратното. При така изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,