Решение № 9715 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2019 г.

Решение № 9715 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Б., от [населено място], против решение № 1525 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 804/2019 г. на Административен съд- Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението. Жалбата е бланкетна. Излага се довод, че неоснователно е намален процентът на трайно намалена работоспособност. Иска се отмяна на решението. Ответниците не са изразили становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1525 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 804/2019 г. Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Б. срещу Експертно решение № 0472 от заседание № 054 от 19.12.2018 г., издадено от специализиран състав по нервни и очни болести при Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/-София, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че по делото не са ангажирани конкретни доказателства, различни от административната преписка, които да съдържат обективни данни въз основа на които да се приеме, че ТНР следва да се определи именно на 90%, както иска жалбоподателя. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с ЕР на ТЕЛК, първи състав към МБАЛ "Пловдив" АД № 0761 от 049/20.03.2018 г. на М. Б. са определени 66% трайно намалена работоспособност /ТНР/, с посочена дата на инвалидизиране 16.01.2008 г. и срок на определения процент ТНР - 3 години до 01.03.2021 г. Посочената в решението на ТЕЛК водеща диагноза е [диагноза]. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК. На 19.04.2018 г. с писмо на НЕЛК са уведомени, както М. Б., така и останалите заинтересовани страни, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето против експертно решение на ТЕЛК № 761/20.03.2018 г. В уведомлението е уточнено, че на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /2010 г. производството ще бъде приключено по документи, поради което явяването на лицето в НЕЛК не е необходимо. След преглед на историята на заболяването на Б. и приложената медицинска документация, медицинския състав по нервни и очни болести при НЕЛК е преценил, че крайният процент ТНР е неправилно определен. С ЕР № 0472 от 054/19.12.2018 г. на специализиран състав по нервни и очни болести НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив по отношение определения процент ТНР и определя краен процен ТНР – 70%, в това число 20% ТНР по р. III от Методиката за приложение на отправните точки, за срок от 3 години до 01.03.2021 и посочена дата на инвалидизиране 16.01.2008 г. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните е свързан с определеният от НЕЛК краен процент ТНР – 70%. Експертното решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган – специализиран състав по нервни и очни заболявания при НЕЛК, в състав – председател и двама членове, след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазена е съответната процедура. Административния орган своевременно е уведомил жалбоподателя, в качеството му на пациент, оспорващ решение на регионалната ТЕЛК за образуваното административно производство по оспорването, като го е уведомил че производството в НЕЛК ще бъде приключено по документи, поради което явяването му за преглед не е необходимо. Експертното решение е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви. Видно от същите, след анализ на представената медицинска документация и от прегледа на място. При определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност, административния орган, в съответствие с представената медицинска документация и посочените съпътстващи заболявания, правилно е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Видно от оспореното ЕР, при определяне на крайния процент ТНР, НЕЛК е съобразила изцяло указанията дадени в точка III. (в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г. до 03.08.2018 г.) от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, а именно, че когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. В случая при определяне процента на ТНР за всяко от установените заболявания, в Решението си комисията при НЕЛК подробно е описала основанията от Приложение № 1 към чл. 63 от НАРЕДБА за медицинската експертиза въз основа на които е определен конкретният процент ТНР- 70%, в това число 20% по раздел III от Методиката за прилагане на отправните точки. Това са 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания съгласно Методиката за прилагане на отправните точки. Видно от мотивите на решението същите са както следва: 30% за цервикална радикулопатия при шийна остеохондроза и 20% за Торако-лумбална спондилоартроза, т. е. общ сбор 50%. Следователно 20% от 50% представляват допълнителни 10 % към 60-те % за основното заболяване. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебните решения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната им, и като правилни същите следва да бъдат потвърдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение