Решение № 12677 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2016 г.

Решение № 12677 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ С. област срещу решение № 569 от 03.06.2016 г. на Административен съд - С. област по адм. дело № 218/2016 г. С него се отменя по жалба на С. И. М. с адрес в с. Г., община С. решение № 1040-22-1 от 14.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. област, с което е оставено в сила разпореждане № 4021-22-46 от 11.12.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ С. област. Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, С. И. М. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения за нарушение на материалния закон при постановяването му. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество - за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. И. М. срещу цитираното решение и разпореждане, като с последното е разпоредено прихващане на вземане на ДОО, произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя - И. А. М. в размер на 3463.71 лева, установено по основание и размер с разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. от наследника му С. И. М. от вземане от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО до размера на задължението. Също така е разпоредено от полагащото се парично обезщетение за безработица да се удържи сумата от 212.73 лева, от които 212.73 лева главница, като лихва за просрочие по реда на чл. 113, ал. 1 КСО се начислява до окончателното погасяване на главницата по разпореждането. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ С. област, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждането, като е приел жалбата за основателна и отменил решението. Прието е, че е нарушен материалният закон от административния орган, тъй като не е възможно извършването на прихващане между сумите, тъй като вземането на държавата за неоснователно получено обезщетение за безработица е публично държавно вземане и поради това в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези суми следва да се осъществява по реда на ДОПК. Наред с това вземането на М. от ДОО за парично обезщетение за безработица е частно вземане и по общо правило за него са приложими разпоредбите на ЗЗД. Предвидената възможност в чл. 114, ал. 5 КСО не е абсолютна, а е в зависимост от израза, ако могат да бъдат прихванати, а тези вземания не могат да бъдат прихванати по изложените съображения. При тези изводи решението е отменено. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Възможността за прихващане на насрещни вземания на ДОО и осигурено лице е безспорно установена в КСО, а забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудителното изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. Съгласно изричната и специалната норма на чл. 114а, ал. 1 КСО /редакция ДВ, бр. 106 от 2013 г. в сила от 1.01.2014 г./ забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към ДОО и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 КСО. В същия смисъл е установената актуална съдебна практика на ВАС по сходни казуси, изразена в решение № 2743/2017 г. по адм. дело № 2903/2016 г. и в посочените в него решения, като предишната практиката в различен смисъл се изоставя като противоречаща на действителната воля на законодателя. Предвид изложеното оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ С. област и потвърденото с него разпореждане за прихващане са постановени в съответствие с приложимите правни норми. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. И. М. срещу решение № 1040-22-1/14.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. област бъде отхвърлена като неоснователна. При разглеждането на делото в двете инстанции има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено в размери по 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховен административен съд шесто отделение