Решение № 1959 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от главния архитект на Столична община, чрез юрк. Иванова като процесуален представител против решение 4337 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 1291/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РА-30-104/08.01.2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят жалбите срещу заповедта. Ответникът Турист Тръст ЕООД, чрез адв. Болярски като процесуален представител, и Югозападно държавно предприятие ДП, Териториално поделение (ТП) Държавно горско стопанство София, представлявано от неговия директор, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед РА-30-104/08.01.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на Изпълнителна агенция по горите и Държавно горско стопанство София, ТП на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието и храните, е наредено премахването на незаконен строеж: гараж, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, Природен парк Витоша. Заповедта е изменена с последваща такава от 28.01.2021 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК от разпоредителната й част по т. 1 отпада Изпълнителна агенция по горите като неин адресат. С влязло в сила на 12.12.2022 г. протоколно определение оспорването на този субект е оставено без разглеждане пради липса на правен интерес. С обжалваното решение заповедта е отменена по оспорването на настоящия ответник Турист Тръст ЕООД. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без съществени нарушения на процедурата по чл. 225а ЗУТ, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че нареденият за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, който е незаконен поради липсата на строително разрешение. С оглед времето на изграждането му най-късно през 1980 г. приема за приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Обосновава извод за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по времето на неговото извършване, поради което не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че за територията, в която е изпълнен липсва подробен устройствен план (ПУП) към 1980 г. и застроително решение по чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), но същият като елемент на застрояването на правителствен комплекс, разположен извън селищните граници, в обхвата на Природен парк "Витоша" и в зона за обекти за отдих и спорт, се обхваща от действието на общия градоустройствен план (ОГП) на София от 1961 г., както и от разпоредбите на Закона за одобрение и прилагане на ОГП на гр. София и правилника за неговото приложение, поради което е било допустимо такъв вид строителство. Приема, че гаражът като част от целия комплекс "Аглика", свързан с охранителната система към момента на изграждането му, представлява строеж за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство - за почивни нужди и доколкото се е използвал за резиденция на държавния глава се определя като такъв със специално предназначение. Отделно от това съдът приема, че заповедта е издадена при засягане на правата и законните интереси на собственика на строежа в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. По тези съображения достига до извод за незаконосъобразност на административния акт и го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че разпореденият за премахване гараж безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява масивна постройка със застроена площ от 40 кв.м., приблизителна височина от 3,00 до 3,95 м., разположен в непосредствена близост до контролно-пропусквателен пункт и захранен с ток, като попада в имот с идентификатор 68134.2097.464 публична държавна собственост, горска територия, част от Природен парк Витоша. От приетите по делото доказателства и заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че гаражът като допълващо застрояване е част от комплекс - бивша правителствена резиденция, която в по-късен етап е приватизирана. Изпълнен е в терен, отреден за този комплекс за специални нужди на МВР. Оспорващото в първоинстанционното производство дружество и настоящ ответник се легитимира като собственик на вила "Аглика", гараж и площадка за паркиране, разположена пред нея. Според констатациите на вещите лица гаражът представлява необходима част от задължителните към момента на изграждането на комплекса изисквания за функционирането на подобни обекти, като строителни книжа най-вероятно са били изготвени, но тъй като процедурата по съгласуване на проектите и издаване на разрешението за строеж за него е представлявала държавна тайна, те са били засекретени, но не са запазени или са унищожени. При тези данни правилно съдът приема, че след като е констатиран строеж от допълващото застрояване, за който не се представят строителни книжа, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за него е приложим редът за премахване по чл. 225а ЗУТ. По делото е представен Акт за държавна собственост на недвижим имот 5154 от 18.08.1980 г., от който е видно, че описаните сгради и постройки, сред които и гараж, са предоставени на УБО за нуждите на Държавния съвет на НРБ. Твърденията на оспорващото пред първата инстанция дружество са за изграждането му преди 1980 г. В съставения в хода на административното производство констативен акт и в заповедта, издадена въз основа на него също е посочено, че строежът е изпълнен през 1980 г. В тази връзка правилно съдът приема за неоснователно възражението на административния орган, че по делото е спорен периода на неговото изграждане. Законосъобразно и обосновано с оглед възприетата година на построяване на обекта преценката за наличие на предпоставките за търпимост е извършена съобразно предпоставките, регламентирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Според приложимата разпоредба, изградени до 07.04.1987 г. строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От първоинстанционния съд е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства и на действалата към момента на извършване на строителството нормативна уредба. Правилен е изводът за приложимост на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм., в редакцията към 1980 г.), допускала извън строителните граници на населените места да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове, както и на чл. 168, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн. ДВ. бр. 69/1977 г., отм. ДВ. бр.48/1995г., в относимата редакция), според който извън строителните граници на селищата (в извънселищната територия) могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство. Сред изброените допустими строежи са почивни и туристически домове и станции, хотели, мотели и ресторанти, хижи, заслони, строежи със специално предназначение и др. По делото не се установява към 1980 г. да е налице действащ ПУП за имота, в който е построен процесният гараж. Същият попада в Природен парк "Витоша", в територия на зона, предвидена за разполагане на Обекти за отдих и спорт по общия градоустройствен план на гр. София от 1961 г., действал и към 1980 г., от което следва, че изброените строежи са били допустими. Правилно съдът се позовава на чл. 2 и чл. 11 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн. ДВ бр. 89/1961 г., отм. ДВ, бр. 106/2006 г.), съгласно които разпоредби Народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план, както и районът на Металургичния комбинат - Кремиковци, се включват в Столичната община, а устрояването на народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план и околностите на язовир Сталин (сега Искър) и застрояването в тях на почивни домове, хижи, заслони и други строежи за обществени нужди се извършва от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие - от други държавни учреждения, предприятия или обществени организации. Съгласно чл. 31 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 82 от 22.10.1963 г. отм. ДВ, бр. 43/2002 г.) Народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план, както и околностите на язовир Искър и Плана планина в границите на Софийската градска община се устройват и в тях се застрояват почивни домове, хижи, заслони, ресторанти, спортни и обслужващи съоръжения и други строежи за обществени нужди от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие от други държавни учреждения, предприятия и обществени организации по паркоустройствени планове, одобрени от градския народен съвет, т. е. подобни строежи са били допустими. Правилно от съда е съобразена и нормата на чл. 33 от същия правилник, съгласно която държавни и обществени вилни сгради, почивни станции, младежки и пионерски лагери и заслони се застрояват със средства на учрежденията по годишните им бюджети. Наредбата за реда и начина на строителството в Народен парк Витоша (отм.), приета от ИК на СГНС с решение по протокол от 31.05.1956 г., също допуска строителство в парка на почивни домове, хижи и заслони, спортни и обслужващи съоръжения, сгради и съоръжения със специално предназначение, въз основа на утвърден генерален план. Забраната за ново строителство на територията на Природен парк Витоша е въведена с приетия с Решение 305/22.04.2005 г. на Министерски съвет на Република България план за управление на парка за периода 2005-2014 г. При тази нормативна регламентация правилно съдът извежда извод, че към 1980 г. не е съществувала абсолютна забрана за строителство на територията на народен парк Витоша. Изграждането на комплекс/резиденция "Аглика" - бивша ведомствена почивна станция на УБО, Държавен съвет на НРБ, е било допустимо по общия градоустройствен план на София, който при липса на ПУП изпълнява ролята на такъв, тъй като попада в територия за разполагане на Обекти за отдих и спорт, както и отговаря на действащите към този момент строителни правила и норми. Процесният гараж, който като необходимо допълващо застрояване е част от целия комплекс, също е отговарял на действащите към този период строителни правила и норми, поради което се явява търпим съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ и не подлежи на премахване. Настоящият състав не споделя извода на съда за нарушаване с издадената заповед на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Посочените от административния съд съображения, че строежът е изпълнен в комплекс Аглика, собственост на Турист Тръст ЕООД, без да е опасен или в лошо състояние, без да се установява да е несъвместим с предназначението на имота или да оказва отрицателно въздействие върху околната среда, не могат да обосноват извод в обратен смисъл. Доколкото се касае за постройка на допълващото застрояване, то премахването й не би причинила вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел, ако този строеж не е допустим в някоя от предвидените в закона хипотези. Това обаче не се отразява на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, след като по делото е установена търпимостта на процесния гараж съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ, което изключва възможността за премахването му на приетото от органа основание. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от поцесуалния представител на ответното дружество, в негова полза следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1500 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,