Решение № 3711 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2012 г.

Решение № 3711 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митническо бюро Габрово, срещу Решение № 36 от 20.04.2012 г. постановено от Административен съд - гр. Габрово по адм. д. № 30 по описа на същия съд за 2012 г., с което по жалба на Иван Спасов Събчев от гр. Габрово е отменено Уведомление № 0752/04.09.2009 г. на Началника МБ - Габрово. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с потвърждаване на оспорения административен акт. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Иван Спасов Събчев - в с. з. не се явява и не се представлява, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Габрово е повторно и е в изпълнение на указанията, дадени в отменително решение № 1698 от 03.02.2012 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 15078/2010 г., с което е отменено решение № 107 от 14.10.2010 г., постановено по адм. д. № 225/2009 г. по описа на АСГ и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. ВАС е дал указания спорът да бъда разгледан по същество, като се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него административен акт на ответника по касация е вменено задължението за заплащане на митни сборове в общ размер 20744.42 лв. На 12.12.2005 г. задълженото лице е осъществило внос от САЩ на автомобил Шевролет Тахо, като е приключил режим временен внос на 13.06.2006 г. От правилно установените факти Съдът е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна, спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на АПК. За да отмени оспореното уведомление, административният съд е приел, че същото е немотивирано и не съдържа задължителни реквизити по чл. 59 АПК. Позовал се е и на изтекъл срок от 3 години за изпращане на уведомлението. Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Данните, фактите и обстоятелствата, които в уведомлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл. 59 АПК. Мотивите са фактическите и правните основания, от които следва постановения от административния орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на акт е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административният орган е постановил конкретния резултат. Това подпомага лицето, за когото актът е неблагоприятен, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред Съда и допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на мотивите е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Не може да се приеме и че мотивите се съдържат в ППСПДВ № 53/06.11.2009 г. на Началника на митница Свищов (за същите задължения), защото същото не предхожда спорното уведомление, а е издадено след него. Споделя се и другият отменителен мотив на Съда. Срокът за валидно уведомяване по чл. 206 ЗМ за възникналите митнически задължения в случая е изтекъл на 13.06.2009 г., което прави издадения след посочената дата митнически акт незаконосъобразен. Ето защо следва да се приеме, че съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Каза се по-горе, че за публичното вземане е издадено ППСПДВ № 53/06.11.2009 г. На Съда е служебно известно, че по оспорване на същото е образувано адм. д. № 461/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Предвид наличието на очевидна връзка на преюдициалност предвиди издаването му за същите задължения, делото е спряно. При разглеждането на това дело по същество ще бъде изяснена дължимостта на спорните публични задължения. Близо 10-годишната съдебна практика по прилагането на раздел II на глава ХХVI от ЗМ не е поставяла под съмнение, че обхватът на съдебния контрол при обжалване на ППСПДВ включва дали са налице материално-правните основания за установяване на възникнали митнически задължения. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Габрово не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,