Решение № 14078 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2016 г.

Решение № 14078 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление на Министерство на вътрешните работи Т. против решение № 29/01.04.2016 г. по адм. д. № 235/2015 г. на Административен съд Л., с твърдения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, заявителят не е доказал твърденията си, сочещи на основателна причина за издаване на разрешението. Като е приел обратното, съдът е достигнал до неправилен правен извод за незаконосъобразност на административния акт. Моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. О. И. Н. Магунски чрез пълномощника си адв. Кръстанова оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. В първоинстанционното производство е установено, че И. Н. М. е сезирал началника на РУ на МВР-Т. с искане за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, тъй като срокът на предходно издаденото разрешение е изтекъл. Безспорно е установено, че заявлението е подадено своевременно, към него са приложени изискуемите се по закон документи. Заявлението е мотивирано с обстоятелството, че Магунски притежава един търговски обект, живее в квартал с наличие на ромско население, които са редовни клиенти на магазина и често в нетрезво състояние отправят заплахи и закани към него и семейството му. Допълнително на 30.09.2015 г. лицето е посочило като мотиви за подаденото искане обстоятелството, че при предходна регистрация е пожелал оръжието да бъде прехвърлено от юридическото на физическото лице, поради пререгистрация на фирмата. Магунски заявява, че към момента притежава търговски обект, за снабдяването на който му се налага да пътува ежеседмично до гр. П.. При пътуването му няколко пъти се е случвало да го сплашват и обират. Оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като носи у себе си пари в брой и пътува през тъмната част на денонощието. С постановения отказ рег. № 359р-19499/07.10.2015 г. началникът на РУ МВР, гр. Т. е приел, че не е доказана основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която да обоснове подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на лицето. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил мотивите на молителя в административното производство във връзка с твърдението му, че се занимава с търговска дейност и във връзка с нея при ежедневни пътувания до гр. П. и обратно му се е случвало по време на път да се опитват да го сплашват и обират, отделно носи/превозва значителни суми пари в брой и стоки, а също и обстоятелството, че живее в квартал с ромско население и често се е случвало търговският му обект, да бъде обект на кражби. Съдът е констатирал противоречие с материалноправните разпоредби, като е приел, че за да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Административният орган е разполагал с доказателства за посегателства върху собствеността на заявителя, в който смисъл още на фаза административно производство е доказана основателната причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Въз основа на приетите доказателства, съдът е приел, че търговският обект, стопанисван от заявителя в настоящото административно производство, е бил обект на кражби, които престъпления са останали неразкрити, поради което и наказателните производства по досъдебни производства са били спрени. Отделно от свидетелските показания на св. Д. Е. Г., както и от обясненията на оспорващия е установено, че оспорващият пътува често до гр. П. и обратно през прохода Т. - Кърнане, вкл. в тъмната част на денонощието, като при пътуванията се е случвало да носи пари в брой, отделно превозва стоки, като в рамките само на едно пътуване, през къс интервал от време, е имало инцидент със срязани/спукани на няколко различни места няколко различни гуми на автомобила. Настоящият касационен състав категорично не споделя тези изводи, тъй като същите противоречат на доказателствата по делото и на материалния закон. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. В случаите на подновяване на разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая лицето фактически обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него дейност. По-голямата част от доводите на заявителя са съсредоточени върху неговите трудови задължения. Тези доводи, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ. Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима към предмета на настоящия спор, доколкото касае различна фактическа обстановка. Позоваването на мотива за образуваните досъдебни производства във връзка с осъществяваната дейност от Магунски и необходимостта същия да пренася парични суми в брой, не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, каквато цел е посочена в заявлението. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът неправилно е счел, че те сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Не може да бъде споделено заключението, че характерът и средата по местоживеене са определящо основание за разрешение за носене на оръжие на заявителя. Това не обосновава по несъмнен начин основателността на искането, а - тълкувано по този начин, сочи на въвеждането на опасна практика за необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. Наличието на притежавано в миналото разрешително, не може, при липса на каквито и да било други доказателства, да обоснове необходимост от самоотбрана. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. При изяснена фактическа обстановка следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на И. Н. М. срещу отказ рег. № 359р-19499/07.10.2015 г. началникът на РУ МВР, гр. Т., се отхвърли като неоснователна. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 от АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г., съдът следва да осъди И. Н. М. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Л. - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник (чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи), направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. (в редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд