Решение № 9501 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2013 г.

Решение № 9501 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, представляван от процесуален представител, срещу решение № 4860 от 08.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1930/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Сдружение "България на гражданите", гр. София, не взима становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да се произнесе по заявление с вх. № 97-00-269/14.12.2012 г. за достъп до обществена информация, подадено от Сдружение "България на гражданите", и е върнал административната преписка на административния орган да се произнесе с решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че нормата на чл. 38 ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ, а именно - задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе по подаденото пред него заявление с акт, в който (и при хипотезата на отказ) мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Съдът е развил доводи, че след като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, за него е налице законов императив за писмено произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 от с. з. по заявлението, включително в хипотезата на отказ, поради което оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е доводите на страните и е приложил правилно относимите материалноправни норми. Висшият съдебен съвет е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, поради което по искане за достъп до обществена информация е оторизиран да се произнесе с нарочен административен акт. При анализа на специалните правни норми, регламентиращи правоотношенията между заявителя и административния орган, се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне. Това следва от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 (въвеждащи изискване за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение), както и от нормите на чл. 38 и чл. 39 (регламентиращи формата и съдържание на административното решение, вкл. решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация). Следователно правилно решаващият съд е приел, че съществува законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна, както законосъобразно е постановил съдът. Неоснователно е твърдението на касатора, че към 03.01.2013 г. е налице изричен отговор по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация. Писмо изх. № 97-00-269/03-01.2013 г. на председателя на комисия "Публична комуникация" не представлява решение по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ и не е издадено от задължения субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от с. з., а от друга страна, по делото липсват доказателства относно делегиране на правото за вземане на решения по чл. 28, ал. 2, във вр. с чл. 34 и 38 ЗДОИ на автора на писмото. Наред с това не е изпълнена и процедурата, предвидена в раздел VI, т. 1-4 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация на Висшия съдебен съвет, изискваща решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да се изготвя от Висшия съдебен съвет, съответната комисия на съвета или от главния секретар на Висшия съдебен съвет, когато е налице основание за това съгласно ЗДОИ. Най-сетне, заявената информация от Сдружение "България на гражданите" се различава по съдържание от актуалната обществена информация по смисъла на чл. 15 ЗДОИ, която е публикувана предварително по реда на чл. 15а ЗДОИ на електронната страница на Висшия съдебен съвет, поради което доводът на касатора, че заявителят е имал достъп до тази информация, е неоснователен. Предвид изложеното, не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски не се претендират, поради което съдът не присъди такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,