Решение № 3070 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2009 г.

Решение № 3070 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Силвия Венцеславова Борисова със съдебен адрес в гр. София чрез процесуалния й представител адв. Гергана Тодорова срещу решение № 39/8.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6372/2007 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 1000152/10.08.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1992/27.11.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за допълнително определен данък за периода 2000 г. - 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 8 289,49 лв. и лихви в размер на 5 108,41 лв., както и задължения за невнесени задължителни осигурителни вноски в размер на 3 271,20 лв. и лихви - 1 853,72 лв., патентен данък 1,30 лв. и лихви - 2,58 лв., задължения по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4,02 лв. и лихви - 1,71 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката от събраните по делото доказателства не се установяват укрити приходи и в нарушение на закона и според нея ревизията не е следвало да бъде по реда на чл. 122 ДОПК. Твърди се в касационната жалба, че в решението си съдът неправилно е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е определена нова данъчна основа за процесните периоди, като за всеки един от отделните пунктове относно облагането са изложени подробни оплаквания, в голямата си част са насочени не срещу първоинстанционното решение, а срещу ревизионния акт. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Тодорова, която е представила писмена защита. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Испиридонова оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното решение по съображения, изложени в представените писмени бележки. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства и е направил обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Силвия Борисова срещу посочения по-горе ревизионен акт, Административен съд, София-град е приел, че е налице правното основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - налице са данни за укрити доходи. За отделните периоди съдът е приел следното: За 2000 г. - Към 1.01.2000 г. според съда жалбоподателката не е разполагала с налични парични средства и е декларирала, че не е получавала доходи, а е извършила разходи в размер на 6 868,54 лв. За 2001 г. съдът е счел, че към 1.01. жалбоподателката е разполагала със средства в размер на 21 770 лв. с произход на средствата - от заем в размер на 10 000 щатски долара от физическото лице Георги Бараклийски и този заем е върнат през 2004 г. В същото време съдът е приел от данните по делото, че разходите за посочената година на жалбоподателката са по-големи - 33 881,72 лв. - пътувания в чужбина, консумативи за вода, телефон, покупка на гараж, на магазин, както и разходи за поддръжка на домакинството. За 2002 г. съдът е приел, че жалбоподателката не е разполагала с налични парични средства, а направените разходи от нея са в размер на 9 663,35 лв. отново за пътувания в чужбина и разходи за посочените по-горе консумативи, както и разходи за домакинството и за издръжка на дъщеря й, която е студентка. Установено е от първоинстанционния съд, че органа по приходите е приел, че в края на 2002 г. жалбоподателката е разполагала с парични средства в размер на 16 636,65 лв. За 2004 г. съдът е приел, че тя е разполагала с посочените парични средства в края на 2002 г., както и е имала доходи от патентна дейност в размер на 6 692 лв., както и кредит от "ОББ" АД, клон - Кюстендил, но не е извършено облагане за тази година. Разходите е прието от съда са били за връщане на дадения от Бараклийски през 2001 г. заем, разходи за вода, за издръжка на домакинството и на дъщеря й. За 2005 г. макар, че не е извършено облагане с ревизионния акт, поради неоткриване на несъответствия между разходи и доходи (както и за 2004 г.) жалбоподателката в годишна данъчна декларация е декларирала само доходи от патентна дейност в размер на 812,34 лв. За договорите за заем от Миланка и Венцислав Шиякови съдът е приел, че нямат достоверна дата и с оглед оспорването от ответника и е открито производство по оспорване чл. 193 ГПК, вследствие на което съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Относно твърденията на жалбоподателката за продажбата със съпруга й на лек автомобил "Тойота", съдът е приел, че доказателства за нея не са представени, както и не са приети за достоверни доводите, че е била земеделски производител на плодове. За оценката - пазарната стойност от 30 700 лв. на придобития през 2001 г. недвижим имот с нотариален акт № 52, том II, рег. № 5089, дело № 52/2001 г., извършена от съдебно-оценителна експертиза, съдът не я е кредитирал, като е приел, че тя не оборва дадената от ревизията оценка. Мотивите на съда за това са, че оценката не е дадена към момента на продажбата на имота. Обжалваното решение е правилно постановено. Едно от оплакванията на касаторката се отнася до възприетата от съда констатация на органа по приходите за недостиг на парични средства и че не е било налице начално салдо към 1.01.2000 г. Касаторката твърди, че през този период е осъществявала трудова дейност, както и е извършвала продажби. При наличие на подадени декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) с недекларирани доходи, неоснователно е посоченото оплакване от касаторката. Освен това с доказателствените средства, предвидени по ДОПК тя е следвало да опровергае констатациите на ревизионния акт за несъответствие между доходи и разходи и превишение на последните в сравнение с доходите, които са били признати от органа по приходите. Това задължение касаторката е имала по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като според тази правна норма констатациите на ревизионния акт, който е издаден при особените случаи по чл. 122, ал. 1 ДОПК се считат за верни до доказване на противното. Облагането по аналог, каквото представлява облагането по чл. 122 ДОПК означава определяне на данъчната основа от органа по приходите на относимите за конкретния правен спор обстоятелства при анализа, който се извършва по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а не се извършва облагане по приложимия материален закон. Затова оплакванията на касаторката, че е определена по-висока данъчна основа са неоснователни, тъй като тя сама се е поставила в неблагоприятно положение данъчната основа на облагането й да се извършва по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а не по материалния закон. Така например по отношение разходите за пътуванията й в чужбина от исканите от органа по приходите обяснения, тя е заявила, че не може да си спомни нито колко пъти през съответната година е излизала в чужбина, нито какви са дестинациите, които е посетила. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел наличие или липса на доходи за ревизираните периоди, както следва: за 2000 г. - жалбоподателката не е разполагала с налични парични средства, като не са признати декларираните от нея 15 000 лв., дадени в заем. Съдът се е позовал на твърденията на жалбоподателката, че за този период не е получавала доходи, но ревизията е установила извършени разходи в размер на 6 868,54 лв.; за 2001 г. е прието от ревизията и съда, че жалбоподателката е разполагала с налични парични средства в размер на 21 770 лв. от заем, даден от Георги Бараклийски и който заем е върнат през 2004 г. Относно разходите за същата година е установено, че те са в размер на 33 881,72 лв.; За 2002 г. е прието, че жалбоподателката не е получавала доходи, но е направила разходи в размер на 9 663,35 лв., а за 2004 г. е разполагала с налични парични средства в размер на 16 636,65 лв., както е получила и доходи от патентна дейност в размер на 6 692 лв. и кредит от "ОББ" АД, клон - гр. Кюстендил. Разходите обаче са в размер на 33 325,72 лв. Относно декларираните от касаторката обстоятелства пред ревизията е установено, че тя е декларирала, че основната й дейност е от кафе-аперитив и земеделска дейност - продажба на плодове, за които не са ангажирани никакви доказателства. Относно апартамента, за който твърди, че е придобила по дарение на 17.12.1997 г. Видно от приложените по делото и констатираното от ревизията, че за ревизираните периоди касаторката е подавала годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ, но е декларирала че няма доходи, а за 2004 г. е декларирала само дохода от патентна дейност. При това положение неоснователно касаторката се оплаква, че е имала доходи, които ревизията и съдът не са взели предвид. Именно защото не е декларирала доходи, а е направила разходи органът по приходите е приел наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчната основа е определена при анализ по ал. 2 на същата правна норма, както е посочено и по-горе в мотивите на настоящето решение. За дадения от сем. Шиякови заем правилно съдът е обсъдил доказателствата по делото е и е достигнал до извода, че не е доказано, че взетите от кредит парични средства сем. Шиякови са дали в заем на Силвия Борисова и нейния съпруг (в този смисъл е и възприетото в решение № 15841/21.12.2009 г. по адм. дело № 5937/2009 г. на ВАС, IА отделение по отношение определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на съпруга на касаторката Георги Йорданов Борисов за същите ревизирани периоди). В тази връзка съдът правилно е обсъдил договорите за заем, които са без достоверни дати, както и липсата на доказателства за реално предаване на сумите. Относно твърденията за продажба на лек автомобил "Тойота" съдът правилно е отразил в решението си, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК касаторката не е декларирала доход от продажба на такъв автомобил, но въпреки това е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за оценката му. Съдът правилно е приел, че са останали недоказани твърденията за наличие на продажната стойност на автомобила, тъй като не са представени никакви доказателства - договор за продажба или други доказателства, установяващи наличието на сумата, получена като доход от продажбата на автомобила. Правилно съдът е приел, че няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията на касаторката, че е произвеждала плодове и че е регистрирана като земеделски производител. Последното дори да не е налице е без значение, ако са налице други убедителни доказателства, от които да се установява, че през ревизираните периоди или един от тях касаторката е продавала плодове собствено производство и е получавала доходи от тази дейност. За цената на придобития недвижим имот по нотар. акт № 52/13.09.2001 г. правилно е възприето от съда, че ревизията е възприела за пазарна цена посочената в нотариалния акт данъчна оценка - 53 097,40 лв., тъй като тя съществено се различава от посочената в него продажна цена от 25 000 лв. В процесния случай и органът по приходите и съдът правилно са се позовали на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. В този смисъл правилно не е ценена съдебно-оценителната експертиза, тъй като вещото лице е определило пазарната цена не към момента на придобиване на имота. Относно определените осигурителни вноски в касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания, затова и при проверката по чл. 218, ал. 2 АПК по прилагането на материалния закон, касационната инстанция не установи да са допуснати нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касаторката основания и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 АПК, като се има предвид, че не се променя изхода на делото от касационната инстанция, то присъденото юрисконсултско възнаграждение от административния съд е за цялото съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,